В залата за открити заседания на Конституционния съд от 11:00 часа ще се състои церемонията по полагане на клетва от новоизбраните конституционни съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков.
Очаква се те да положат клетва в присъствието на председателя на Народното събрание, на държавния глава и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Десислава Атанасова и Борислав Белазелков бяха избрани за членове на Конституционния съд от квотата на парламента на 19 януари. Атанасова бе подкрепена от 159 народни представители, а Белазелков от 154.
Президентът Румен Радев от своя страна сезира Конституционния съд срещу избора на новите съдии и призова да не полагат клетва, докато не се произнесе по казуса.
Последва и общо искане от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ до Конституционния съд срещу избора на Атанасова и Белазелков.
За отмяна на избора призоваха и адвокатски кантори от цялата страна.
Проведе се и граждански протест с искане за прекратяване на процедурата и оттегляте на избраните магистрати.
История и правомощия ма Конституционния съд
Конституционният съд е създаден след приемането на Конституцията от VII ВНС на 12 юли 1991 г. Законът за КС е приет на 16 август 1991 г., а на 3 октомври същата година е определен съставът на съда. Първите две решения на КС са взети до края на 1991 г.
Подобно на другите европейски конституционни съдилища и българският Конституционен съд е независим орган. Той е призован като тях да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката. Неговите решения са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата. Всички са обвързани от тълкуването на Конституцията, дадено от КС. Контролът обхваща не само издадените след Конституцията закони, но и тези, издадени преди нея – т.нар. “заварено право”.
Той обаче не може да упражнява контрол по отношение решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията.
Основните функции на КС са:
- да дава задължителни тълкувания на Конституцията;
- да се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
- да се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения;
- да се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им.
КС е и единственият орган, който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.
Състав на Конституционния съд
Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран.
За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията – да са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най малко петнадесетгодишен юридически стаж.
Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение.
Председатели на съда досега са били: Атанас Манов, Живко Сталев, Христо Данов, Неделчо Беронов, Румен Янков; Евгени Танчев, Димитър Токушев, Борис Велчев и Павлина Панова.
Настоящият състав на съда включва: Филип Димитров, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Таня Райковска, Атанас Семов, Красимир Влахов, Надежда Джелепова, Павлина Панова (председател), Янаки Стоилов, Соня Янкулова.
Към тях ще се присъединят Десислава Атанасова и Борислав Белазелков.
Още новини от деня – четете тук
