Отговорността на Ислямска държава за петъчната терористична атака не спря обвиненията между Москва и Киев относно това кой е отговорен за убийствата.
Ехото от стрелба и експлозии едва беше стихнало, преди руски и украински официални лица да започнат да се обвиняват взаимно за атентатът в московска концертна зала, отнел живота на повече от 130 души.
Бившият руски президент Дмитрий Медведев, който в днешно време не се свени да хвърля клевети по Украйна и Запада, написа в своя канал в Telegram, че ще има ад, ако се окаже, че Украйна има пръст в нападението.
„Ако се установи, че това са терористи на киевския режим, всички те трябва да бъдат открити и безмилостно унищожени“, написа Медведев. „Официалните представители на държавата“ няма да бъдат имунизирани, добави той.
Киев отвърна на Москва и руския президент Владимир Путин. Украинската военна разузнавателна агенция HUR обвини „специалните служби на Путин“ в организирането на стрелбата от въоръжени мъже, облечени в камуфлажни униформи. Те определиха това като „умишлена провокация“, целяща да оправдае „още по-жестоки атаки срещу Украйна“.
„Публичните екзекуции на хора в Москва трябва да се разбират като заплаха на Путин за още по-голяма ескалация и разширяване на войната“, предупреди HUR. „Путин има богат опит в организирането на подобни терористични атаки за укрепване на собствената си власт“, добавя агенцията.
Ехо от предишни атаки
В тези думи се крие неприкрит намек за поредица от експлозии през 1999 г. в четири жилищни блока в руските градове Буйнакск, Москва и Волгодонск, които убиха повече от 300 души и раниха още хиляда. Експлозиите предизвикаха Втората чеченска война, която повиши популярността на тогавашния министър-председател Владимир Путин, помагайки му да бъде избран от Борис Елцин за негов наследник като президент на Русия. В продължение на години остават сериозни въпроси относно това дали бомбардировките са били операции под фалшив флаг, извършени от руските служби за сигурност за да оправдаят чеченската война.
Но размяната на взаимни обвинения между Москва и Киев след атаката беше прекъсната от терористичната групировка „Ислямска държава“, която пое отговорност за атентата в концертната зала.
Наистина атаката в Москва напомня на атаката на „Ислямска държава“ през 2015 г. в театър „Батаклан“ в Париж, която остави 90 жертви. Стрелбата в петък имаше прилики и с обсадата на Норд Ост през 2002 г. Тогава група чеченски въоръжени мъже и жени окупираха препълнена зала в източна Москва и поискаха край на Втората чеченска война. Руските специални части, проведоха неуспешна операция, като използваха смъртоносен газ, който доведе до смъртта на повече заложници, отколкото бяха убити от ислямистките въоръжени лица.
Много членове на ислямистката чеченска сепаратистка група, стояща зад атаката в театъра, по-късно ще се присъединят към терористичната група „Ислямска държава“, известна още като ISIS, в Сирия. Чеченците започнаха да пристигат в Сирия през 2011 г. и съставляваха втория по големина контингент от чуждестранните бойци на „Ислямска държава“. Техният брой също беше голям и във фракцията на Ал Кайда в Сирия. Закалени в битки и опитни, няколко чеченци се издигнаха до командири на „Ислямска държава“. Сред тях са Умар Шишани и Салахудин Шишани, твърди проучване на Нийл Хауер за Атлантическия съвет.
Според руските служби за сигурност между 1700 и 3000 чеченци, към които се присъединяват и други бойци от Северен Кавказ, са отишли да се бият в Сирия. Умерените бунтовници винаги са подозирали, че руските разузнавателни агенции ги насърчават и улесняват да стигнат до Сирия, издавайки им паспорти, както за да се отърват от тях, така и за да разстроят и разделят бунтовническите групи, борещи се със сирийския президент Башар ал-Асад, който е съюзник на Русия.
Бунтовниците срещу Асад също обвиниха сирийското правителство, че си сътрудничи с „Ислямска държава“, за да ги отслаби.
Спекулации с Палмира
Бунтовниците твърдяха, че Дамаск и Москва играят сложна двойна игра, като използват джихадистите, за да действат като пети колонисти, планирайки те ефективно да саботират революцията срещу Асад и да я оцветят като екстремистка. През май 2015 г. лекотата, с която „Ислямска държава“ успя да превземе древния град Палмира, накара някои военни наблюдатели да спекулират, че Асад и Русия умишлено са изоставили мястото, с неговите уникални руини и незаменими древни артефакти и съкровища, за да спечелят симпатиите на Запада .
Умерените бунтовници заявиха, че понякога сътрудничеството между Русия и режима на Асад и „Ислямска държава“ е ясно. Един от лидерите се оплака през 2015 г., че „когато ISIS се опитва да щурмува нашите позиции, режимът на Асад и руснаците ги подкрепят с въздушни удари и обстрел“. Но впоследствие този брак по сметка не помогна на Русия с радикалните ислямисти от Чечня и Северен Кавказ, които все още представляват заплаха.
Руските служби за сигурност твърдят, че са предотвратили десетки заговори на „Ислямска държава“ през последните години. По-рано този месец те заявиха, че са убили двама казахски граждани близо до Москва и че половин дузина стрелци на групировката са били убити при стрелба в Ингушетия този месец.
Въпреки поемането на отговорност от „Ислямска държава“ за петъчния атентат в Москва, Кремъл вероятно ще използва убийствата в концертната зала за пропагандни цели. Правителството на Путин вероятно ще продължи да намеква, че Украйна е замесена по някакъв начин, въпреки че атаката е „терористичен акт, точка“, твърди Сам Грийн, анализатор в Центъра за анализ на европейската политика.
„След като не успя да го предотврати, Кремъл вероятно ще потърси начин да го използва, което може да означава да обвини Украйна“, пише Грийн, като същевременно предупреждава: „Фактът, че Кремъл ще използва атаката за политически цели, не означава, че е фалшива.“
Веднага след като Грийн публикува поста си, самият руски президент Владимир Путин заяви, че нападателите са избягали от местопрестъплението и са „пътували към Украйна“. В първото си публично изявление той добави:
„И четиримата извършители са открити и задържани. Те се опитаха да се скрият и се придвижиха към Украйна, където преди това им беше подготвен прозорец за преминаване на границата.“
Украинският външен министър Дмитро Кулеба нарече подобни руски обвинения „планирана провокация от страна на Кремъл за допълнително подхранване на антиукраинската истерия в руското общество“. Целта е „дискредитиране на Украйна в очите на международната общност“, се казва в изявление на министерството.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
