Министерството на външните работи на Република Северна Македония публикува вчера препоръките за съвместно отбелязване на Св. Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум и цар Самуил. Смесената комисия по историческите въпроси е достигнала до общи формулировки още през 2019 г. Съпредседателят ѝ от страна на Северна Македония Драги Георгиев пък коментира, че средновековните империи и държави са напълно различни държавни образувания, с различни идентичности и контекст от съвременните държави и нации.
Смесена историческа комисия по исторически и образователни въпроси предлага учебниците в двете държави да се променят. Подготвените от комисията идентични текстове, които трябваше да бъдат публикувани месец след подписването на протокола между България и Република Северна Македония, нямат задължителен характер, отбелязва БТА. Текстовете ще бъдат представени на двете правителства и ако бъдат приети, трябва да бъдат включени в учебниците, а авторите им да се съобразяват с тях при подготовката на материалите.
Съвместните чествания
Решението за препоръките за съвместното им честване на Св. братя Кирил и Методий е взето през 2019 г. Съвместната историческа комисия отбелязва, че те „полагат основите на християнската култура и духовност на славянските народи, делото им се запазва и развива в тогавашните книжовни центрове Преслав и Охрид, намиращи се на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа и това осигурява съществената основа на съвременните държави Северна Македония и Република България да отбележат съвместно деня на Св. св. Кирил и Методий“.
„Делото на светите братя Кирил и Методий е продължено от техните ученици, сред които е и Св. Климент (ок. 830-916). След Великоморавската мисия Св. Климент е приет в средновековната българска държава. Около 886 г. е изпратен от Борис-Михаил в местността Кутмичевица, където поставя основите на Охридската книжовна школа. Чрез създадените от него преводи и благодарение на преподавателската му дейност, са подготвени много ученици, което го прави една от най-важните фигури за културата на днешната Република Северна Македония и Република България“, пише в препоръките на комисията за Климент Охридски.
По отношение на Св. Наум в препоръките е отбелязано, че той участва във Великоморавската мисия, откъдето след смъртта на Методий и преследването на неговите ученици, той достига в средновековна България, един от създателите е на Преславската книжовна школа. „Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветната си дейност в Охридската книжовна школа и изгражда манастир на брега на Охридското езеро, който днес носи неговото име. След неговата смърт култът към Св. Наум се установява на териториите на днешните държави Северна Македония, Република България и съседните страни. Просветното дело и приносът на Св. Наум за развитието на писмеността и културата на Република Северна Македония и Република България дават основание и за двете страни да почитат паметта на неговото дело чрез съвместно честване на подходящи годишнини и юбилеи“, пише в препоръките на съвместната историческа комисия.
За Цар Самуил е посочено, че е „владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременните историческа наука смята, че е българското царство с център на територията на днешна Република Северна Македония“. „Цар Самуил и неговата драматична съдба са символ на общата история на двете модерни държави Република Северна Македония и Република България“, се казва в препоръките.
Драги Георгиев: Категорично не трябва да се свързват идентичностите през Средновековието и сегашните национални идентичности
Средновековните империи и държави са напълно различни държавни образувания, с различни идентичности и контекст от съвременните държави и нации, смята съпредседателят от македонска страна на съвместната Смесена историческа комисия по исторически и образователни въпроси Драги Георгиев.
„Затова се стараем да избягваме да разглеждаме събитията отпреди 150 и 1000 години през днешната етническа призма и искаме да изтъкнем универсалните ценности на хората от онова време, чрез които могат да бъдат свързани двата и не само двата народа“, каза Драги Георгиев в интервю за ТВ Сител снощи, цитирано от агенция МИА.
„Категорично не трябва да се свързват идентичностите през Средновековието и сегашните национални идентичности. Лоялността през Средновековието е към краля и църквата и няма лоялност към нацията и народа. За този период е важно да се зачитат общочовешките ценности и да се настоява за включване не само на Македония и България, а и на други народи в изразяването на почит към хората от онова време. Ето защо препоръките, които са приети за съвместно честване и за учебниците в Македония и България изобщо не засягат проблемите на идентичността“, каза Георгиев и добави, че не е логично днешната идентичност да се свързва с идентичността на народите, живели тук в древността.
Още новини от деня – четете тук.
