България е на 111-о място според Индекса за свобода на медиите за 2020 година, изготвен от базираната в Париж неправителствена организация „Репортери без граници“. Страната ни е на същата позиция, както и през 2019 година, но точките й са даже по-малко – 35, 06 в сравнение с 35,11 миналата година. В годишния доклад на „Репортери без граници“ България е наречена „черната овца на Европейския съюз“, а причини за това са свалянето от ефир на Силвия Великова, политическото овладяване на обществените медии и съдебният натиск върху медийната група на „Дневник“ и „Капитал“ и срещу сайтът „Биволъ“. Споменава се като нежелателна тенденция и медийният монопол на Делян Пеевски.
Знак за това нерадостно класиране даде предварително генералният секретар на „Репортери без граница“ Кристоф Делоар след срещата си в каря на миналата година с премиера Бойко Борисов. Делоар определи ситуацията в българското медийно пространство като „медийна гражданска война“.
“Въпреки големият обществен натиск, медийната свобода в България не се е подобрила от 2019 година. За това са спомогнали редица фактори. Управата на Българското национално радио (БНР) реши временно да отстрани Силвия Великова от ефира на програма „Хоризонт“. Нова телевизия принуди двама свои журналисти – Миролюба Бенатова и Генка Шикерова да напуснат. Редакторската политика в Българската национална телевизия се промени от неутрална към про-правителствена, след назначаването на новия генерален директор.
Корупцията и обединяването на медии, политика и олигархия е силно разпространена в България. Най-известното въплъщение на това явление е Делян Пеевски, който официално притежава два вестника (“Телеграф” и “Монитор”), но контролира и телевизионен канал (в лицето на “Канал 3”), новинарски сайтове и голям процент от разпространението на печатните издания“ – пише в доклада.
От съседите Гърция е на 65-то място, Косово на 70-то място, Албания на 84-то място, Северна Македония – на 92-ро. Следват Сърбия, 93-то и Черна гора – на 105-то.
На първо място в списъка от 180 страни е Норвегия, следвана от Финландия, Дания, Швеция и Холандия. Последни са Китай, Еритрея и Туркменистан.
Сред кризите, застрашаващи бъдещето на журналистиката е геополитическата, причинена от лидери на диктаторски, авторитарни или популистки режими, които полагат всички усилия да потискат информацията и налагат своите виждания за свят без плурализъм и независима журналистика.
„Китай, който се опитва да установи „нов световен медиен ред“, поддържа своята система за информационен хиперконтрол, от която негативни ефекти наблюдава целия свят по време на кризата в общественото здравеопазване заради коронавируса. В Китай, Саудитска Арабия и Египет има най-много затворени журналисти в света. Междувременно Русия (на 149-о място) разполага с все по-сложни ресурси за контрол на информацията онлайн“, се казва в доклада.
Технологичната криза е другата заплаха за бъдещата журналистика.
Липсата на подходящо регулиране в ерата на дигитализирана и глобализирана комуникация създава информационен хаос. Нарастващото объркване между търговско, политическо и редакционно съдържание дестабилизира демократичните гаранции за свобода на мнението и изразяване. Това насърчава приемането на опасни закони, които под предлог, че ограничават разпространението на фалшиви новини, улесняват по-строгите действия срещу независимата и критична журналистика.
„Пандемията засили разпространението на слухове и фалшиви новини толкова бързо, колкото и самият вирус. Държавните армии от тролове в Русия, Индия, Филипините и Виетнам използват оръжието на дезинформацията в социалните медии“, сочи докладът.
Наблюдават се по-сериозни и чести актове на физическо насилие над журналисти и следователно безпрецедентно ниво на страх в някои страни. Водещи политици и близки до тях продължават открито да разпалват омраза към журналистите. Демократично избраните президенти на две държави, Доналд Тръмп в Съединените щати (нагоре с 3 места, на 45-о място) и Жаир Болсонаро в Бразилия (спад с 2 на 107-о място), продължават да унижават медиите и насърчават омразата към журналистите в съответните страни.
Недоверието към медиите, заподозрени в разпространение на дезинформация, продължава да нараства. Според барометъра Edelman Trust, който изследва доверието на обществото в институциите, 57% от анкетираните в последното международно проучване смятат, че следените от тях медии разпространяват недостоверна информация. Подкопани от тази криза на доверие, журналистите стават мишени на гнева на обществеността по време на големи улични протести, провеждащи се в много части на света, като Ирак, Ливан, Чили Боливия и Еквадор, както и във Франция (надолу с 2 места, на 32-ро място), където журналистите също са жертви на полицейско насилие. В друго, все по-видимо явление, националистическите или крайнодесни активистки групи открито нападат журналисти в Испания (на 29-о място), Австрия (надолу с 2, на 18-о място), Италия (надолу с 2, на 41-о място) и Гърция (на 65-о място), а талибаните в Афганистан (надолу с 1, на 112-о място) и някои будистки фундаменталисти в Мианмар нямат никакво притеснение да използват насилие, за да наложат визията си на медиите.
Дигиталната трансформация е поставила медиите на колене в много страни. Падащите продажби, сривът в приходите от реклама и увеличаването на разходите за производство и дистрибуция, свързани преди всичко с повишаването на цената на суровините, принуждават новинарските организации да се преструктурират и уволняват журналисти. В САЩ например половината от медийните работни места са унищожени през последните десет години. Тези икономически проблеми имат социални последици и влияят върху редакционната свобода на медиите по целия свят. Вестниците, които са в много по-слаба икономическа ситуация, естествено са по-малко способни да устоят на натиска.
„Икономическата криза акцентира и върху явленията на концентрация на собственост и още повече конфликт на интереси, които заплашват журналистическия плурализъм и независимост“, заключава организацията.
Световният индекс за свобода на медиите оценява нивото на плурализъм, независимостта на медиите, медийната среда и самоцензурата, правната рамка, прозрачността и качеството на инфраструктурата, която подкрепя производството на новини и информация. Той не оценява правителствената политика.
