Има най-общо два пътя пред ГЕРБ след изборите: да останат на власт с любезното съдействие на партиите-подпорна стена, или да „пасуват“. Но и в двата случая Борисов и ГЕРБ ще запазят влиянието си в българската политика. Коментар на Петър Чолаков.
До парламентарните избори остават броени дни, а всички социологически агенции сочат ГЕРБ като първа политическа сила – с преднина от около 5% пред БСП. Много е възможно дистанцията в полза на Борисов да се запази. Причините са най-малко две: „ластичният модел” на управление на Ковид-19 нареди България сред първите места по смъртност в света от пандемията, но пък най-вероятно ще доведе до ниска активност на изборите, която „работи” за ГЕРБ; протестите през 2020 не доведоха до обрат, а опозицията остава разединена.
Два възможни варианта пред ГЕРБ
Как обаче ГЕРБ ще изиграят картите си след 4 април? Пътищата пред тях най-общо са два.
Първият е „Борисов 4” – кабинет на ГЕРБ-СДС плюс партньори, като тук, разбира се, спада и сценарият „експертно правителство”, подкрепено от ГЕРБ. Ако подпорната стена на изпълнителната власт остане тази формация, няма никакво значение дали министър-председателят формално ще бъде друг политик, а не нейният лидер. За всички ще е ясно, че „човекът в Банкя” е възприел стратегията на „човека в сараите” – от тяхното кефалийско настроение отново ще зависи случващото се в Министерски съвет. „Тяхното”, защото подкрепата на ДПС ще остане незаобиколим фактор. С оглед на бизнес спойката между формациите на Борсов и Доган, изработена през годините, тя едва ли ще е проблем.
Друго условие за този вариант е ВМРО да намерят място в 45-ия парламент – за момента те са на ръба на бариерата, но бележат ръст през последните седмици. „Македонската карта” е умело използвана от г-н Каракачанов и неговите колеги (например провокативният предизборен клип на Джамбазки, заради който страната получи дипломатическа нота от Скопие). Преди няколко седмици Татяна Дончева обяви пред бТВ, че листите на ВМРО са инфилтрирани от партизани на ГЕРБ „под прикритие”. Накратко: мястото на „патриотичния елемент” на подпорната стена вече е предрешено също като това на блокче в конструкция на Лего – стига ни само да видим „войводите” в НС.
Бонусите от властта
Няма нужда да обясняваме защо оставането на власт би се усладило на ГЕРБ, но тук има и „допълнителни бонуси”, които не са за изпускане.
Първо, „усвояване” на приблизително 30 млрд. евро за справяне с Ковид-19 от Брюксел; второ, недопускане до властта на реваншистки настроено правителство, което да извади на показ – особено преди президентските избори през есента – най-мрачните тайни на ГЕРБ; трето, лична реабилитация на Борисов – независимо от протестите, напук на унищожителните критики на международни организации, правозащитници и медии срещу управленския му стил – той ще остане кингмейкърът на българската политика (стига Доган да няма нищо против). Не на последно място Борисов е майстор на политическата съблазън – особено ако разполага с властта, той може да изкушава своите политически противници с постове и назначения и така да всява раздор между тях, за да ги разедини и отслаби допълнително.
Ако ГЕРБ реши да пасува
Друг възможен сценарий е „тактическото отстъпление” на ГЕРБ. Това вече сме го виждали през 2013 и 2016. Дори ако ГЕРБ са първи на 4.04.2021, те могат да решат да пасуват. В полза на това решение може да се окаже липсата на патерици на ГЕРБ като ВМРО в парламента. Осен това управлението на Ковид-19 е предизвикателство дори за най-опитните държавници – горещият картоф на кризата ще бъде прехвърлен на друг.
Борисов е перфектният деструктивен играч. ГЕРБ ще могат да разчитат на добре спят хор от влиятелни медии. Сега тези матросовци мълчат свенливо за слабостите в политиките на Борисов и ще получат възможност да се развихрят. Особено ако следващото правителство е „окомплектовано” от БСП или подкрепено от тях – твърде вероятен сценарий, ако ГЕРБ не са във властта – всяко залитане и препъване на кабинета ще бъде интерпретирано от дежурния медиен хор като „нова национална катастрофа”, ще бъде използвано за подклаждане на протести, акции на гражданско неподчинение и пр. Характерна за много медии у нас е това, което наричам „бича цветова нетолерантност” (всъщност гузна посткомунистическа съвест) – ако едно червено или набедено за червено управление се замеси в 1/100 от скандалите, в които се заплетоха кабинетите на Борисов, то няма да издържи и седмица на натиска на улицата и медийната канонада.
Мините, заложени от ГЕРБ
След 10 години в изпълнителната власт ГЕРБ имат свои хора на всички нива в държавната администрация и със сигурност ще оставят много скрити мини на своите политически противници. Взривявани от разстояние, тези „експлозиви” ще дискредитират хора, които иначе може да са подготвени експерти, но не са обиграни в политическите апаратни игри (такъв опит особено липсва на хората от „Има такъв народ“ – ИТН, което си пролича около отвличането на техни кадри и светкавичното им приобщаване към ГЕРБ. Въпросните „скрити лимонки” ще бъдат използвани от ГЕРБ ефективно и срещу служебно правителство на президента Радев, за да провалят кандидатурата му за втори мандат.
Какво ще бъде политическото поведение и ходовете, които ще предприемат ГЕРБ, предстои да видим. Но едно е сигурно: и през следващите четири години те ще продължат да оказват значително въздействие върху политическите процеси в България.
