България сред инициаторите в ЕС за нови санкции срещу Русия

Европейският съюз планира да разшири списъка със санкции по Крим, като включи в него пет физически лица или организации, съобщава „Шпигел“, позовавайки се на документ на германското посолство в Брюксел.

Според вестника санкциите са били инициирани от представители на Литва, България, Румъния, Дания и други държави на заседание на работната група на ЕС.

Според поддръжниците на санкциите, те са замислени като „необходим отговор на Русия поради продължаващата русификация на анексираните области“. Не се уточнява кои лица или организации ще бъдат включени – тази информация се пази в тайна, за да не могат потенциалните цели на санкциите да предприемат предварително контрамерки.

Представителите на Германия, Италия и Финландия изразиха резерви от своя страна, като посочиха необходимостта от анализ на решението, което предстои да бъде взето. Германия вече е направила такава оценка и е одобрила приемането на нови санкции, пише „Шпигел“, позовавайки се на собствена информация. Представителят на Германия ще подкрепи санкциите на следващото заседание на работната група.

Както се отбелязва в публикацията, все още не е взето решение за точния обхват на санкциите в случай на руска атака срещу Украйна; западните политици очакват да разберат най-напред намеренията на руския президент Владимир Путин, за да преценят отговора в зависимост от „тежестта на руската агресия“, а освен това искат руските власти да не знаят какво ще се случи в случай на атака срещу Украйна, за да направят последствията „непредсказуеми“.

„Не бихме определили цената на евентуалните действия на Русия. Това би създало предимство за Путин“, казва високопоставен дипломат от ЕС пред „Шпигел“.

ЕС – в консултация със САЩ и други съюзници – настоява за изготвяне на пакет от санкции срещу Москва, които се надява да помогнат за възпирането на Русия от всякакви военни действия, съобщи от своя страна АФП.

Не се очаква външните министри да одобрят каквито и да било варианти на санкции днес, а източник от ЕС заяви, че могат да бъдат засегнати огромните доставки на нефт и газ от Русия за Европа.

„Няма съмнение, че сме готови да реагираме решително с всеобхватни санкции – невиждани досега“, заяви министърът на външните работи на Дания Йеппе Кофод.

Блокът от 27 държави е изправен пред сложна задача да състави свой набор от мерки, тъй като членовете му имат коренно различни подходи и връзки с Русия.

Новото правителство на икономическия лидер Германия се сблъска с критики от страна на Киев заради отказа си да изпрати оръжия на Украйна и с колебания относно призивите за изключване на Москва от глобалната платежна система SWIFT. Германският министър на външните работи Аналена Баербок настоя, че всяка по-нататъшна агресия от страна на Москва ще получи „ясен отговор“ от Европа и повдигна въпроса за икономическата подкрепа, която Берлин оказва на Киев.

Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че блокът подготвя пакет от спешна финансова помощ за Украйна в размер на 1,2 млрд. евро.

Великобритания, която напусна ЕС в края на 2020 г., засили реториката с Москва през уикенда, като заяви, че разполага с информация, че Кремъл се опитва да постави „проруски“ лидер в Киев. А по-рано днес министър-председателят Борис Джонсън предупреди Русия, че едно нахлуване може да се окаже „нова Чечня“ – визирайки кървавия конфликт на Москва за територията през 90-те години на миналия век.

Ирландия, която не е член на НАТО, алармира за предстоящите руски военни учения край югозападното си крайбрежие в международните води на Атлантическия океан.

Сегашните опасения от руско нахлуване са следствие от анексирането на Крим от Украйна през 2014 г. от Москва. Киев вече води конфликти на ниско ниво с подкрепяните от Русия бунтовници, контролиращи част от източната част на страната, които отнеха живота на 13 000 души през последните осем години