България отчита увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,1 на сто на годишна база през първото тримесечие, сочат окончателните сезонно коригирани данни на Евростат, публикувани днес. Това отрежда на страната ни четвърто място сред държавите от Европейския съюз (ЕС), за които има налични данни.
През четвъртото тримесечие българската икономика нарасна с 2,9 на годишна база, по-слабо спрямо третото тримесечие на м.г., когато ръстът бе 3,1 на сто.
По-рано днес Националният статистически институт (НСИ) оповести идентични с данните на Евростат оценки за развитието на българската икономика.
Най-висок годишен ръст е отчетен в Дания (5,9 на сто), Малта (4,3 на сто), Полша (3,5 на сто), следвани от България и Словения (3,1 на сто и за двете държави). Отрицателен годишен растеж е регистриран единствено в Ирландия (16,8 на сто) и Румъния (1,1 на сто).
На тримесечна база страната ни отчита увеличение на БВП от 0,7 на сто през първото тримесечие на 2026 г. спрямо периода октомври–декември 2025 г. Това поставя страната на шесто място сред държавите от ЕС заедно със Словения, като преди двете страни са Дания (1,9 на сто), Естония и Малта (1,1 на сто и за двете държави), Финландия (0,9 на сто), Унгария (0,8 на сто).
През четвъртото тримесечие на 2025 г. БВП на България се увеличи с 0,8 на сто спрямо предходните три месеца.
Икономиката на еврозоната като цяло е отбелязала спад през първото тримесечие на 2026 г., след като рязкото свиване на икономиката на Ирландия наложи значителна ревизия на предварителните данни за растежа. Според публикуваните данни на Евростат брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е намалял с 0,2 на сто през периода януари–март спрямо предходното тримесечие. Предишната оценка сочеше ръст от 0,1 на сто.
Основна причина за ревизията е икономиката на Ирландия, където БВП се е сринал с 12,1 на сто през първото тримесечие, вместо с първоначално отчетените 2 процента. Данните на ирландската статистическа служба показаха, че спадът е свързан основно със силно свиване в сектора на мултинационалните компании, особено във фармацевтичната индустрия. Восокият дял на международни корпорации в ирландската икономика често води до изкривяване на статистиката за еврозоната, но мащабът на спада този път допълнително затруднява оценката за реалното състояние на икономиката в региона, коментира Блумбърг.
Това усложнява и задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която трябва да прецени влиянието на войната в Иран, енергийния шок и ускоряващата се инфлация върху икономиката на еврозоната.
Представители на ЕЦБ вече сигнализираха, че на следващото заседание може да бъде предприето първото повишение на лихвените проценти от 2023 г. насам. Аргументът е, че инфлацията в еврозоната е достигнала 3,2 на сто заради поскъпването на енергията.
В същото време част от ръководството на централната банка изразява опасения, че по-високите цени на петрола и природния газ могат да подкопаят крехкото икономическо възстановяване.
Последните данни за бизнес активността в еврозоната вече показаха отслабване на икономическата динамика. Индексите за май отчетоха най-силното свиване на активността от 2024 г. насам.
По-рано тази седмица Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) понижи прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната през 2026 г. до 0,8 на сто и предупреди, че последните индикатори сочат влошаване на икономическите нагласи.
Освен данните за Ирландия през последните дни бяха ревизирани и статистиките за други големи икономики от еврозоната. Данните за БВП на Франция бяха коригирани надолу, докато данните за Италия се оказаха по-добри от предварителните оценки.
В самата Ирландия обаче показателите за вътрешната икономика остават по-стабилни. Така нареченото модифицирано вътрешно търсене, което се разглежда като по-точен измерител на реалната икономическа активност, е нараснало с 0,6 на сто през първото тримесечие, подкрепено основно от ръст на личното потребление.
Сезонно коригираният БВП на ЕС е намалял с 0,1 на сто за периода януари–март, след ръст от 0,2 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. На годишна база БВП нараства с 0,7 на сто както в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната. През четвъртото тримесечие ръстът бе 1,4 на сто в ЕС 1,2 на сто във валутната зона.
Компоненти на БВП
Крайното потребление на домакинствата се е увеличило с 0,1 пр. п. както в ЕС, така и в еврозоната.
Разходите за потребление на държавния сектор са нараснали с 0,1 пр. п. както в ЕС, така и в еврозоната.
Брутните инвестиции в основен капитал са намалели какво е ЕС, така и в еврозоната, с 0,1 пр. п. и за двете.
Промените в складовите запаси са имали леко негативно влияние върху растежа в еврозоната (спад от 0,1 процентен пункт), докато в Европейския съюз ефектът е почти нулев.
Търговията с външния свят също е повлияла отрицателно – разликата между износа и вноса е намалила растежа с 0,3 процентни пункта в еврозоната и с 0,2 процентни пункта в ЕС.
Заетост
Броят на заетите лица е останал непроменен в ЕС и е нараснал с 0,1 на сто в еврозоната през първото тримесечие на 2026 г. спрямо предходните три месеца, когато заетостта се увеличи с 0,2 на сто и в двете зони.
На годишна база през периода януари-март 2026 г. заетостта е нараснала с 0,5 на сто както в ЕС, така и в еврозоната. През четвъртото тримесечие на 2025 г. заетостта нарасна с 0,6 на сто в ЕС и с 0,7 на сто в еврозоната.
Отработените часове са намалели с 0,2 на сто както в еврозоната, така и в ЕС през първото тримесечие на 2026 г. спрямо предходните три месеца. В сравнение със същото тримесечие на предходната година, отработените часове са се увеличили с 0,4 на сто както в ЕС, така и във валутния съюз.
През първото тримесечие е отчетено най-голямо увеличение на заетостта в Литва (1,8 на сто), Малта (1 на сто) и Естония (0,9 на сто) спрямо предходните три месеца.
Най-голям спад на заетостта е регистриран в Румъния (1 на сто), Ирландия (-0,8 на сто) и Португалия (0,4 на сто).
По отношение на България е отчетено увеличение на заетите лица с 0,2 на сто през първото тримесечие спрямо октомври-декември 2025 г., когато нараснаха с 0,5 на сто. Сравнено с първите три месеца на 2025 г. ръстът е с 1,2 на сто през периода януари-март 2026 г., което позиционира страната ни на осмо място по този показател.
На годишна база през първото тримесечие най-голям ръст на заетостта е отчетен в Малта (4,2 на сто), Испания (2,6 на сто) и Кипър (2 на сто).
През първото тримесечие на 2026 г. в целия Европейски съюз 221,2 милиона души са имали работа, от които 176,3 милиона в страните от еврозоната, показват сезонно коригираните данни на Евростат.
