Новият геополитически ландшафт
Днес, на кръстопътя между постсоциалистическата носталгия и модерната демокрация предизвикателствата за България са доста интригуващи и в същото време донякъде объркващи.
От една страна тук трябва да отчетем влиянието на ЕС и НАТО, а от друга – и традиционното влияние на Русия, както и засилващите се интереси на САЩ, които се сблъскват на Балканите и Европа като цяло.
В последните две години, ситуацията се усложни още повече и от негативните ефекти от руско-украинската война, създавайки както икономически, така и социални вредни последици за по-голямата част от цивилизования свят.
В тази сложна среда си струва да се отбележи положителната роля на Турция както за сигурността, така и за баланса в динамиката на икономиката на Балканите, заедно с дългосрочните интереси на Китай – най-вече от търговските перспективи за разширението на т. нар. „нов път на коприната“, с инвестициите в инфраструктура и пристанища по крайбрежието на Черно море.
Това, което трябва да се добави тук, е и разнопосочността на политическата страна на този ландшафт, която всъщност поддържа крехък баланс между Изтока и Запада от гледна точка на идеологията, икономиката, сигурност и технологичните иновации на Балканите.
В този контекст въпросите на енергетиката и сигурността са на първо място, тъй като Черноморският регион е традиционно засегнат от тях, а наскоро подновените войни в Близкия изток, заедно с продължаващия и задълбочаващ се руско-украински конфликт, обвързват негативно икономиката на България с напрежението в областта на сигурността.
Последните произтичат най-вече от потенциалния руски отговор на новите
разширения на НАТО около руските граници, военните и социални пакети за Украйна от ЕС, САЩ и други държави, както и нестихващите потоци от бежанци, следствие от нестихващите войни в близост до Балканите.
В същото време, европейската икономика поддържа устойчива негативна тенденция, а ефектите след пандемията от Covid-19 за световната икономика също не са съвсем положителни, според някои скорошни изследвания на Световната банка и Световния икономически форум.
В допълнение, разширяването на BRICS със сигурност ще се отрази на ситуацията както в ЕС, така и в НАТО, тъй като включването на нови играчи на геополитическата сцена е доста видима заявка за потенциално пренареждане на световния ред без провеждането на нова голяма война.
Видимите политическите ефекти от тези глобални промени за България в последните години са свързани най-вече с чести избори и поредица от служебни правителства, които в крайна сметка успяха да се задържат в точка на стабилизация през втората половина на миналата 2023 година с нови политически инструменти като „некоалиция“ или „сглобка“ и заявки за ротационна организация на държавното управление.
Решението, което макар и да създава трудности в работата на правителството, изглежда по някакъв начин стабилно за настоящата доста сложна геополитическа ситуация.
Някои перспективи за близкото бъдеще
Правилното прогнозиране на близкото бъдеще за сложни социално-технологични системи принципно изисква създаването на подходящ модел за тяхното интерпретиране и изследване. Резултатите в настоящото изследване за България получени на базата на системно оценяване на ключовите рискове за страната, в отбелязания вече геополитически контекст на постинформационната ера, съчетаваща човешкия и машинния интелект по нов начин.
Най-общо, изследванията в модела са организирани около инициативата Secure Digital Future 21 и целят обобщена прогноза за близкото бъдеще на България в очертания вече, геополитически ландшафт до 2028 г.
Подходът дава възможност за практическа реализация на планиране в бъдещето изобщо, чрез множество бъдещи сценарии с „приемлив“ и „неприемлив“ хоризонт на събитията, прилагайки експертни предположения, обогатени с референтни данни, събрани от разнородни източници при използване на интелигентна машинна оценка.
Получените резултати дават обобщени (Aggregated) вероятностни оценки на риска, като сложна комбинация от преки (Direct) и косвени (Indirect) компоненти.
На базата на резултатите от модела могат да се направят по-важни заключения:
В близко бъдеще (към 2028 година) повечето от критичните проблеми за България се очаква да се появят в резултат от съществуващи вече конфликти и потенциална ескалация на нови военни такива. Това със сигурност ще засегне политическата, социалната и икономическата динамика на обществото като цяло.
Иновациите и промените в климата ще бъдат другите проблемни въпроси, които ще повишат значението си, давайки предимство на икономическите и социалните ефекти с ново ниво на важност за свързване между човека и интелигентните машинни решения.
Ролята на разширяването на BRICS към BRICS+ заедно с недържавни участници (НПО, неформални съюзници и други дълбоки държавни инструменти) и съседните държави ще засегне активите както на икономиката, така и на международните отношения, предизвиквайки както НАТО, така и ЕС в областта на икономиката, сигурността и енергийните въпроси, а следователно – и България като член на тези икономически и военни съюзи (ЕС и НАТО).
Дискусия
Представената еволюция на геополитическия контекст за България и произтичащата от нея прогноза, базирана на моделна оценка на системния риск, не претендира да покаже в цялост бъдещата динамика на ландшафта, но дава обоснована перспектива за последващи, допълнителни анализи и разсъждения.
Допълнителната поддръжка на модела със събрана и произведена от интелигентни машинни алгоритми, информация, гарантира по-малко субективен, системно-ориентиран механизъм за формален анализ на риска, който е в състояние да произведе обоснована прогноза с достатъчно ясен контекст и ограничения.
Това позволява обосновано изследване на недалечното бъдеще за сложни социо-технологични системи, съчетавайки експертни очаквания и интелигентни алгоритми в една обща сложна моделна система от обекти, връзки и тенденции за бъдещето в новата постинформационна ера.
Дали ще има и други рискове за България като държава през следващите пет години, до 2028 г., е доста неясно да се предвиди категорично.
Наличието на множество нематериални фактори като: нови технологии, бърза и разнообразна социална динамика, реални стратегически и политически промени, или големи, причинени от човека или природата катаклизми (нови пандемии, земетресения, глобални/локални войни и т.н.) не могат да бъдат напълно изключени или да им бъде даден ясен, висок приоритет, което прави представените тук аналитични моменти доста полезни и лесно разширяеми.
Това от своя страна ще позволи постигането на по-успешно, устойчиво и сигурно управление на българското общество в близкото бъдеще, като съчетава аналитични прогнози с реални факти от действителността във все по-сложния геополитическия контекст на новия 21 век.
Материалът е основан на публикацията: Zlatogor MINCHEV – Bulgaria – near future prognosis with the new geopolitical context, Geopolitica, Romania
