Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев подчерта по време на международна енергийна конференция, че България трябва да бъде в централната част на Европейския съюз, а не на периферията, и да бъде активно ангажирана с европейските проекти, особено в сферата на енергийната свързаност.
Според икономическия министър, целта може да бъде постигната чрез по-добра свързаност, увеличени инвестиции, включително публично-частни партньорства в трансгранична инфраструктура, както и чрез по-разнообразни доставки.
Ние сме за зеления преход и всички свързани с него политики, но трябва да се осъществяват по начин, който няма да влоши конкурентоспособността на Европа. Те не трябва да предизвикват допълнителен ценови натиск и трябва да вземат предвид потребностите на страните, заяви вицепремиерът по време на международната конференция „Енергиен алианс в ЦИЕ – Централна и Източна Европа заедно за конкурентно и сигурно енергийно бъдеще“ в „Гранд хотел София“. Събитието беше организирано от Българската петролна и газова асоциация и беше под егидата на Министерството на енергетиката.
Пулев изрази увереност, че България, съвместно с партньорите от Централна и Източна Европа, ще има по-силен глас и ще защитава интересите на индустрията и потребителите. Заедно сме по-силни благодарение на духа на партньорство, открития диалог и по-силна интеграция между икономическите съюзници, подчерта вицепремиерът.
Пулев отбеляза, че живеем в уникални условия на глобална икономическа трансформация. „Енергетиката играе роля на кръвоносна система за всяка индустрия и икономика. Осъзнаваме, че в момента се зараждат множество геополитически процеси, които променят глобалния енергиен и икономически ландшафт. Знаем, че всеки взрив или ракета, която удря Украйна и Иран, се отразява в домовете на хората и в офисите на бизнеса, под формата на нарушени доставки, ценови шок, инфлация и загуба на конкурентоспособност,“ коментира вицепремиерът Пулев.
Той подчерта, че на правителството се налага задача, която не е лесна, да търси местни решения за глобални предизвикателства, и увери, че това се прави в дух на партньорство и диалог с индустрията и водещи експерти.
Икономическият министър напомни за предприетите от правителството редица предварителни мерки, насочени към различни социални слоеве. Според него, тези мерки предоставят качествени помощи за индустрията, както и за малкия и средния бизнес. Друг основен аспект, посочен от икономическия министър, е свързан с качествени административни реформи. Той спомена и две допълнителни инициативи. Първата е свързана с отмяна на забраната за износ на дизелово гориво, което няма да доведе до недостиг за българската икономика. По този начин, ние осигуряваме допълнителна ликвидност не само за „Лукойл Нефтохим Бургас“, но и за индустрията като цяло, коментира министърът.
Друга дългосрочна инициатива, по думите на министъра, е свързана със създаването на законодателство за публично-частни партньорства. „Изправени сме пред огромни предизвикателства, поради неоптималното състояние на публичните финанси, и трябва да намерим необходимо финансиране, да мобилизираме частен капитал в съчетание с интелигентното използване на европейски средства, за да модернизираме инфраструктурата в страната,“ добави министърът.
