България, Турция и Румъния подписаха ключово споразумение за разминиране на Черно море на 11 януари в Истанбул.
Сътрудничеството между трите държави е особено важно с оглед на ситуацията на огромно международно напрежение и несигурност, докато самото Черно море е театър на военни действия, информира БГНЕС.
С учредяването на Военноморска група за противоминни мерки в Черно море (МСМ Black Sea) българските ВМС ще имат изключителна възможност да добият безценен опит за операции в Черно море и да допринесат за сигурността на морските пътища. Военноморските командири на трите страни ще формират комитет, който да ръководи операцията. Три кораба от всяка страна и един кораб за командване ще бъдат назначени за инициативата. Оперативната структура на MCM Black Sea, с ротационно командване на всеки шест месеца, ще осигури постоянно ниво на бдителност и готовност и ще допринесе за укрепване на съюзническата позиция за възпиране и защита на източния фланг.
До преди пълномащабната инвазия на Русия в Украйна много държави в Европа разглеждаха членството в НАТО като гарант за сигурност, но забравяха, че сигурността не е безплатна. Пълномащабната инвазия на Русия срещу Украйна през февруари месец 2022 г. промени статуквото и показа, че държавите трябва да развиват военните си способности в сътрудничество със своите партньори. Днес България трябва да води активна политика в Черно море. Коперацията с нашите съседи и съюзници в НАТО е стъпка напред, но тя не означава, че трябва да пренебрегнем необходимостта от засилване на собствения си капацитет.
НАТО приветства тристранната инициатива за обезвреждане на мините веднага след подписването й в Истанбул. МСМ Black Sea обаче е извън рамките на Алианса. Турският министър на отбраната Яшар Гюлер подчерта, че страната му разглежда потенциалния принос към тази инициатива от нечерноморски съюзници като „ценен“, но че ще бъде отворен само за кораби на „трите крайбрежни съюзнически държави“.
Според Гюлер тя може да включва други черноморски държави едва след края на войната в Украйна. Още в началото на месец януари Турция даде сигнали в тази посока. Страната не позволи на два кораба за лов на мини, дарени на Украйна от Великобритания, да преминат през нейните води на път за Черно море, тъй като това би нарушило Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. – международен пакт относно преминаването през пролива Босфор и Дарданели по време на война.
Опасността е очевидна почти две години след началото на войната. През последните месеци няколко търговски кораби бяха ударени от морски мини, но това е само част от по-мащабния проблем.
Москва използвана износа на украинско зърно като оръжие, за да оказва натиск върху Украйна и Запада, от който и България е част. Морският коридор е от решаващо значение за износа на Украйна. Той осигурява по-ниски логистични разходи и сигурност на зърнените доставки. Международната общност не трябва да пести усилия, за да защити черноморските експортни маршрути от украинските пристанища, защото мините в Черно море не позволяват на Украйна да осъществява своя износ и внос в необходимия капацитет.
През юли 2023г. Русия се оттегли едностранно от т.нар. Зърнена сделка, която позволяваше безпрепятсвения износ на украинско зърно. През август миналата година Украйна успя да създаде нов коридор, обхващащ западното черноморско крайбрежие близо до Румъния и България. Оттогава страната успешно е изнесла 15 милиона тона товари, включително 10 милиона тона селскостопански стоки.
Износът на Украйна ще възлила на общо около 50 милиона тона от юли 2023 до юни 2024 г.,сезон от юли до юни. През 2023-2024 г. подлежащото на износ количество зърно в страната възлиза на 50 млн. тона. От 8 януари досега тя вече е изнесла 19,4 млн. тона зърно.
„За петте месеца на функциониране на коридора 469 нови кораба са акостирали в нашите украински пристанища за товарене“, заяви вицепремиерът на Украйна Олександър Кубраков само преди дни.
Към момента в пристанищата Одеса, Пивден и Черноморск се товарят 39 кораба. Други 83 кораба очакват да акостират в пристанищата, за да изнесат 2,4 милиона тона различни товари.
Украйна, правителството на Обединеното кралство и група международни застрахователни компании създадоха и специален безпрецедентен механизъм за застраховане на кораби, използващи украинския коридор.
Първото мащабно споразумение, което пропадна след оттеглянето на Москва, беше постигнато с посредничеството на Турция и под егидата на ООН. В следващите месеци именно Турция ще бъде основен гарант за функционирането на МСМ Black Sea.
Основен аспект от участието на България в новосъздадената инициатива са оперативните способности, българските моряци ще придобият. Тук е важно да се отбележи, че не само операциите по разминиране ще са полезни за опита на българският флот, но цялостната кооперация със съюзниците ни от НАТО Румъния и Турция.
Турският флот е на 10-то място сред най-силните военноморски сили в света, според World Directory of Modern Military Warships – WDMMW.
С оглед стряскащите загуби на руския Черноморски флот от страна, която реално няма активни ВМС (флагмана на флота „Москва“, десантните кораби „Саратов“, „Минск“ и „Новочеркаск“, подводница клас Kilo “Ростов на Дон“ и други по-малки плавателни съдове), не е трудно турските сили да бъдат определени за доминантната сила в Черно море към настоящия момент. Те разполагат с 90 активни единици, които включват един хеликоптероносач, 12 подводници, 16 фрегати, 10 корвети, 11 минни/ противоминни кораби, и др. Турските ВМС са сравнително модерни – със средна възраст на корпусите от 18.8 г. Българските сили изглеждат изостанали при подобна съпоставка, като главните ни кораби са проектирани през 70-те и 80-те на миналия век.
Румънците от друга страна преследват мащабна модернизация, като наскоро купените френски подводници „Scorpene“ и британските ловци на мини „Sandown“, ще поставят страната близо до водещите черноморски сили – Анкара и Москва.
Тази седмица Румъния се присъедини към Военноморските ударни и поддържащи сили на НАТО (STRIKFORNATO), като по този начин стана 15-ата държава членка на най силната военноморската група на Алианса. На разположение на командването на тази структура са самолетоносачи, експедиционни групи и ударни групи, състоящи се от крайцери, разрушители и фрегати.
В компанията на турските и румънските партньори българските ВМС ще имат перфектна възможност да засилят готовността си в така несигурното Черно море. От друга страна става ясно, че към момента България изостава от капацитета на съюзниците си в тристранното споразумение и трябва да инвестира много повече, за да засили и утвърди ролята си в региона.
Още новини от деня – четете тук
