Преди да се приеме или отхвърли фреснкото предложение за вдигане на ветото върху преговорния процес за РСМ, това предложение трябва сериозно и компетентно да се обсъди – преди всичко на политическо ниво. Мненията на гастролиращи в политиката чалгаджии – от типа „гаранция – Франция“ – трябва внимателно да се изолират. Всяко предложение от този тип има силни и слаби елементи от гл. точка интересите на засегнатите страни. Необходимо е да се прецени кои за нас са силните страни на предложението, идващо като официална позиция на Брюксел и какво бихме предложили като негова адаптация. Най-лошият възможен вариант е лекомислено да отхвърлим предложението с повърхностни пропагандни аргументи – както вече бе направено на чалга ниво.
Френското предложение ще бъде отхвърлено по същия начин и от малобройните, но кресливи политически кръгове, които от десетилетия се прехранват от скандала между София и Скопие. Оценявайки предложението, българските политици трябва да си дават сметка най-малко за две неща. Първо, че несериозното му отхвърляне с повърхностни аргументи ще ерозира и дългосрочно ще „олекоти“ българската позиция по казуса с Македония в общността на ЕС. Второ, че българският лековат отказ ще отвори нови пространства за пропаганден успех на Скопие в международното интерпретиране на казуса. Той ще засили и позициите на антибългарската опозиция в РСМ, която вече изрази своето яростно отхвърляне на всякакъв компромис с България. Излишно е да добавяме, че всичко това ше задълбочи дългосрочната безизходица в двустранните отношения между София и Скопие, от която печелят сили с алтернативни на българските интереси.
Вътрешнополитическата криза в България ще породи силно желание сред цялата политическа класа „да си умие ръцете“, без да се излага на непопулярни решения. Но безплатно „умиване на ръцете“ в политиката не съществува – сметката с лихвите ще дойде по-късно…
