Има ли право президентът да сваля доверието си от действащото правителство?
Това е въпросът, който днес се обсъжда в държавата.
Поглеждайки назад освен президентът Радев, предшественикът му Плевнелиев също свали доверието си от кабинета Орешарски.
Президентът Стоянов пък отказа да даде доверие на кандидатът за премиер Никола Добрев.
Президентът Желев воюва с правителството на Филип Димитров от първия ден.
Единствено президента Първанов не свали доверието си от правителствата на Сакскобурготски и Станишев, но не си спестяваше размяната на реплики с лидера на БСП.
„Дадох кредит на доверие и апелирах за обичайните 100 дни. Но след това назначение и по начинът, по който то бе извършено- моят кредит на доверие е изчерпан“
С тези думи на 14 юни 2013 година президентът Росен Плевнелиев свали доверието си от правителството на Пламен Орешарски. Причината – гласуваното от 116 депутати решение, депутатът от ДПС Делян Пеевски да застане начело на ДАНС. 6 дни по-късно под натиска на уличните протести Народното събрание единодушно отмени решението си.
Словесните престрелки между президента и правителството на Орешарски продължиха до 23 юли 2014-та година когато Орешарски подаде оставка, а Плевнелиев назначи за втори път по време на мандата си служебен кабинет начело с проф. Георги Близнашки.
След извънредните парламентарни избори начело на правителството отново застана Бойко Борисов, който в качеството си на лидер на ГЕРБ не подкрепи Плевнелиев за втори президентски мандат.
Предшественикът му Георги Първанов също влизаше в задочни спорове с правителството на тройната коалиция и премиера Станишев, но до сваляне на доверие така и не се стигна.
Покойният вече президент Желю Желев воюваше с първото демократично избрано правителство на Филип Димитров от самото начало. Подкрепен от съветниците си, в голямата си степен бивши комунисти и от служителя на Първо главно управление на Държавна сигурност Бриго Аспарухов, назначен от Желев за директор на Национална служба сигурност, президентът свика на 30 август 1992 година пресконференция останала в историята като „Боянските ливади“. На нея Желев критикува кабинета, а 18 дни по-късно и Бриго Аспарухов открито нападна премиера.
Филип Димитров поиска вот на доверие, който заради оттеглената подкрепа на ДПС изгуби и така правителството на малцинството падна през октомври същата година, а малко по-късно и вицепрезидентът Блага Димитрова напусна поста си заради несъгласие с политиката на президента Желев.
На днешната дата – 4-ти февруари преди 23 години президентът Петър Стоянов пък отказа да даде доверие на кандидата за премиер Николай Добрев. Тогава страната беше в най-тежката си финансова и политическа криза. Държавата беше фалирала, банките източени, инфлацията чудовищна, доларът достигна 3 000 лева, а стотици хиляди българи протестираха срещу управлението.
Правителството на Жан Виденов вече беше подало оставка, но в Народното събрание БСП все още имаше мнозинство от 125 депутати и намерение да продължи да управлява. Точно тогава президентът Стоянов в един и същи ден два пъти отказа да връчи мандат за съставяне на ново правителство на канадидата за премиер Николай Добрев и Георги Първанов, по това време заместник на Виденов. Стоянов свика Консултативния съвет по национална сигурност и след дълги разговори БСП се съгласиха на предсрочни избори.
На 11-ти февруари Стоянов поиска въвеждането на валутен борд, а назначеното от него служебно правителство подаде молба за членство в НАТО, задължително условие – за членство в ЕС.
Забележка: текстът е от БНР, а заглавието на текста е от „Дебати БГ“
