Преди седмици все още беше трудно да си представим десетки хиляди протестиращи да излязат на улиците в България, изисквайки – наред с други неща – оставката на правителството.
Ежедневните масови протести в София и на други места в страната върнаха живи спомени от протестната вълна на 2013 и 2014 година, пише Balkan insight
Доскоро България сякаш се криеше под така наречената „стабилност“ на третото правителство на премиера Бойко Борисов – коалиция от собствената му дясноцентристка партия ГЕРБ с няколко крайнодесни партии.
През изминалите години се проведоха различни протести и се стигна до скандали, но в крайна сметка нищо не можа да обърне лодката, пише изданието.
Борисов в крайна сметка надделяваше, като статуквото се укрепи от Европейския съюз и по-специално от Европейската народна партия.
Ще обърнат ли протестите лодката?
Внезапно поредица от събития – от опозиционен десант по Черноморието до сутрешно нахлуване на прокурори в администрацията на президента – предизвика изблик на обществено недоволство което породи масовите демонстрации през изминалата седмица – въпреки ръста на случаите на COVID-19.
Въпросът сега е: маркира ли това началото на повратна точка?
Корупцията и свързаните с нея проблеми са основният проблем на България. Не е за подценяване да се говори за „превземане на държавата“ от сенчести интереси с съучастието на политическата класа.
България все още е най-бедната страна в ЕС
Тридесет години след падането на комунистическия режим и повече от десетилетие след присъединяването към ЕС, страната – все още е най-бедната в ЕС и се представя много по-лошо по повечето показатели от сочените за отстъпници на демокрацията Унгария и Полша.
В този смисъл не е необходимо да се съставя списък с причините, мотивиращи десетки хиляди хора да скандират „Мафия!“, „Оставка!“ или „Главорези!“ пред правителствените служби в София, пише изданието.
Те просто имат достатъчно – за незаконното забогатяване на политическия елит, злоупотребата с държавни институции, разрушената инфраструктура и неадекватните услуги, влошаващата се медийна среда, ерозията на върховенството на закона и произвола на прокуратурата.
Нещо повече, ЕС се оказа неспособен или може би просто не желае да доведе до някаква значима промяна.
За много българи възможностите за членство в ЕС са се превърнали в масово напускане на страната, за да търсят работа другаде.
Но поради пандемията COVID-19, много от напусналите вече се завърнаха и – изправени пред общата ситуация и последните събития – излязоха на улицата, за да изкажат възмущение.
Да влезе президентът
Още от протестната вълна на 2013-2014 г. политиката на България е доминирана от Борисов и неговата партия ГЕРБ. Всички младши коалиционни партньори в неговите правителства нито са успели да оставят следа, нито са станали съпричастни съучастници.
Единственият политически противовес на Борисов с всякакво значение е президентът Румен Радев.
Независим, който получи подкрепата на опозиционната Социалистическа партия – БСП, Радев спечели председателството в историческо свлачище срещу избрания от кандидата Борисов през 2016 г., пише Balkan insight.
Постоянният конфликт между Борисов и Радев през изминалите години даде още един фон за избухването на протестите.
Отчасти това е свързано с противоречивото назначаване на нов главен прокурор Иван Гешев, на което Радев се противопостави.
Гешев, който има подкрепата на Борисов, се смята за защитаващ интересите на хора като медийния магнат Делян Пеевски.
Още от назначението си той се е заел да се справи с корупцията, макар и избирателно, насочвайки се към хора като хазартният бос Васил Божков или банкера Цветан Василев.
Когато Гешев изпрати служители на предполагаем антикорупционен обиск в администрацията на президента, привържениците на Радев се събраха на протест.
Безпрецедентна протестна коалиция
Ходът срещу Радев се възприема като възмездие за публичната позиция на президента относно акцията на бившия министър на правосъдието и лидер на малка извънпарламентарна опозиционна партия Христо Иванов в крайбрежната резиденция на Ахмед Доган, сега почетен председател на Движение за права и свободи, ДПС – друга спорна фигура в България.
Партията на Иванов, която се смята за платформа за съдебна реформа и антикорупция, не влезе в парламента на последните избори, но имаше известен успех на по-късните местни избори срещу кандидати на ГЕРБ.
Десантът в морската резиденция на Доган, където той разобличаваше злоупотребите в държавата на живо във Facebook предизвика реакцията на привържениците на партията, които също излязоха на улицата.
В рамките на един ден няколко на пръв поглед отделни мобилизации се събраха в един масов протест.
В резултат на това се появи невероятна, дори безпрецедентна протестна коалиция, съставена от привърженици на Радев, социалисти, екологични активисти и представители на градската десница.
Това е нов съюз в страна, помрачена от партизански раздори, основани на предразсъдъци от десетилетия.
Но, подхранвана от енергията на десетки младежи, върнали се от чужбина, които протестират, той има обещаващ потенциал – ако бъдат взети под внимание уроците от миналите протести и техните резултати.
Настоящите масови протести напомнят на тези от 2013-14 г. Съществуват обаче и важни разлики.
Първо, това е първият път, когато градската средна класа, така наречените „умни и красиви хора“, както бяха наречени през 2013 г., излезе с искане за оставка на правителство, не ръководено от посткомунистическата Българска социалистическа партия.
Въпреки че новата протестна коалиция може да бъде потенциална смяна на играта, тя също е уязвима за вътрешни разделения.
Второ, докато социалистите сега са на страната на протестиращите, има малък шанс те да използват протеста, за да си възвърнат властта, както направиха през 2013 г.
И накрая, всяка политическа коалиция, породена от динамиката на протестите, ще се сблъска с тежките реалности на съществуващия баланс на силите в България.
Премиерът е свикнал да се справя с кризи
Борисов не е новак в решаването на кризи. Досега той следва известна максима: направи няколко крачки назад и дори заяви смяна на някои министри като тактическо отстъпление, като същевременно предупреди, че протестите ще нанесат значителна вреда на икономическото възстановяване на страната.
И въпреки че той декларира, че не възнамерява да подаде оставка преди края на мандата на правителството, ако прецени, че е подходящо, може да подаде оставка на правителството и да свика предсрочни избори, с вярата, че може да ги спечели.
В крайна сметка протестното движение трябва да създаде възможно най-широк тактически електорален съюз с минимална платформа за промяна, която да е възможно най-приобщаваща, колкото и миналото да е показало, че е това може трудно да стане.
Такъв съюз трябва да има за цел да влезе в парламента, но не и да е част от управляваща коалиция.
Целта трябва да бъде противопоставянето, а не превземането на властите. Това е единствената надежда за смислена промяна.
Протестиращите трябва да са готови да се впуснат в дълга игра.
Техните противници вече са го направили – и те са по-опитни играчи.
