Малка, но древна катололическата общност в  България с радост се подготвя за посещението на папа Франциск –  макар че не може да се каже същото за Българската православна църква.

Минава 9, а площадът в град Раковски е все още празен. Той би изглеждал като всеки друг български площад, ако не бяха двете 40 –метрови камбанарии  в ломбардски стил, принадлежащи на църквата „Пресвето сърце Исусово“.

Пресвето сърце Исусово
на снимката: „Пресвето сърце Исусово“

Тя е доста голяма за малък град, а стилът й е необичаен за България.

Причината е, че  „Пресвето сърце Исусово“  е католическа църква. От около половин хилядолетие тя е била духовен дом за хиляди католици, живеещи близо до Пловдив, вторият по големина град в България.

След две седмици църквата ще бъде домакин на папа Франциск. Той ще пристигне в Раковски на 6 май като част от визитата му в България, ще ръководи служба и ще даде първото причастие на католически деца от цялата страна.

IMG_5615-1280x960

Очаква се над 50 000 души да дойдат в Раковски, за да го видят. Има голяма конкуренция сред вярващите, защото всеки иска да присъства на литургията.Посещението на папата е важно събитие за българските католици, които са около 50 000 според официалните статистики и около 80 000 по неофициални данни.

За разлика от голямото турско мюсюлманско малцинство в страната, католиците в България са малко познати. Техните общности, разпростиращи се от северната до централната част на България, са много сплотени.

„Въпреки че са малцинство, католиците имат неоспоримо значение за развитието на страната,” казва професор Светлозар Елдаров от Института по балканистика на Българската академия на науките и български специалист по църковна история.

Той твърди, че връзката между България и Католическата църква датира от кръщението на българския народ през 9-ти век, последвано от краткотрайния съюз между Българската и Римската църква при цар Калоян в началото на 13-ти век.

„Българската история от седемнадесети век не би била същата, ако не беше делото на босненски францисканци в Чипровци, последвано от Чипровското въстание [срещу Османската империя] през 1688 г., водено от местните католици“, добавя проф. Елдаров .

Запознава ни с факта, че Рим е повлиял на борбата за самостоятелна Българската църква, независима от Цариградската патриаршия.

„Признаването от страна на папата за българска униатска църква [църква, лоялна на папата, но с православна литургия] през 1860 г., действа като катализатор за създаването на Българската екзархия десет години по-късно.“, казва историкът.

По-късно, след създаването на Съвременната българска държава, католическите колежи били на почит, защото дали възможност за получаване на висше образование на българската средна класа.

България е изиграла роля във Вторият ватикански събор, който радикално реформира католическата църква.

Архиепископ Ронкали, по-късно папа Йоан ХХІІІ от 1958 до 1963 г., е служил десетилетие като Апостолически делегат на Рим в България през 20-те и 30-те години.

папа Йоан ХХІІІ

Михаил Иванов, експерт по регионализъм и етнически малцинства в НБУ, отбеляза, че когато папа Ронкали е свиква Втория ватикански събор,започва реформа в Католическата църква чрез отварянето ѝ към други християнски деноминации (екуменичен диалог).

 „Историците твърдят, че точно десетилетията, прекарани в България и Константинопол, трансформират мирогледа му за Изтока,” добавя Светлозар Елдаров.

Междувременно българските католици  страдат от комунистическото управление след Втората световна война. Новият режим бил обвързан със Съветския съюз, който е атакувал религията и в частност католицизма.

Има страница от историята на българските католици, написана с кръвта на мъчениците – а именно поредицата от скрити и публични съдебни процеси през 50-те години на миналия век, които водят до четири смъртни присъди на старши свещеници и десетки  лишени от свобода и умрели в затвора духовници.”, каза Елдаров.

След 1950-а година нещата се нормализирали . Елдаров, родом от Пловдив, си спомня за лоялността на  местните католици към църквата през 60- те години. Те продължили да я посещават, въпреки преобладаващата атеистична пропаганда и черния списък на посетителите.

 

„Хората отивали на църква рано сутринта преди да отидат да работят на полето или във заводите. По този начин католиците са се различавали от православните християни –  чувството за лоялност към религията, оцеляло през времето.“ каза той.

Отец Плачков казва, че това е дело на поколения католически свещеници преди него, които са работили упорито с общността.

 

„Става въпрос за търпение, постоянство и работа в общността“, твърди той.
„Опитваме се да се приспособим към духа на времето. Хората живеят в настоящето, а не в миналото, така че ние адаптираме Евангелието към днешните проблеми и предизвикателства”, добави отецът.

Докато местните жители са ентусиазирани от посещението на папата, за отец Плачков това означава преди всичко много работа.

„Това е огромен натиск върху нас като организатори. Но вярващите се нуждаят от знаци, за да поддържат вярата си, а посещението на папата в такава малка общност като нашата е знак, че не сме забравени! ”.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!