В България киселото мляко е навсякъде. Ще го намерите в дюнерите, заедно с мусаката и във всички магазини.
Това е основата на много традиционни български ястия като таратор – студена супа от кисело мляко, вода, краставици и орехи; и снежанка – салата от кисело мляко, краставици, копър и чесън.
Хората пият кисело мляко по улиците, дори топят пържените си тиквички в него.
„Слагаме кисело мляко на всичко”, каза ми софиянецът Никола Стойков.
„Аз ям по три кофички на ден. Една сутрин, една като лека закуска през деня и една преди да си легна вечер. ”
Киселото мляко има много дълга история в тази държава. Много българи твърдят, че то било открито съвсем случайно преди 4000 години, когато номадски племена се заселили по тези земи.
Номадите носели млякото в торби от животинска кожа, създавайки условия за узряване и растеж на бактериите, които предизвикват ферментация, благодарение на която се получава и киселото мляко. По всяка вероятност киселото мляко е открито по този начин на различни места по различно време. Вероятният произход на киселото мляко е от Близкия изток и Централна Азия.
Въпреки това, както казва Елица Стоилова – асистент в Пловдивския университет – киселото мляко винаги е било част от диетата на хората на Балканите.
„Наистина, Балканите са едно от местата по света, на което специфични бактерии и благоприятните температури спомагат за производството на киселото мляко.”
Където и да е било открито, знаем със сигурност, че България е изиграла жизненоважна роля при популяризирането на киселото мляко на Запад.
Един български учен разбрал какъв точно е съставът на киселото мляко. Малко след сватбата си през 1904г., д-р Стамен Григоров се върнал от района на Трън в Медицинския университет в Женева, където учел.
Той занесъл един традиционен глинен съд, наречен „рукатка”, пълен с домашно кисело мляко, за да го изследва. Година по-късно той идентифицирал основната бактерия, която причинила ферментацията на млякото и го превръщала в кисело мляко.
Микроорганизмът, известен като „лактобацилус булгарикус”, е една от основните причини да свързваме киселото мляко с България.
В чест на откритието, в родното село на Григоров – Студен извор (близо до Трън), се намира единственият музей на киселото мляко в света.
Когато чуете „кисело мляко”, веднага се сещате за турското, гръцкото или исландското кисело мляко. Но през 1920-та, поради фокусирането на научната общност върху оригиналната извадка на Григоров, българското кисело мляко било много модерно.
Работата на българския учен, описваща точния състав на киселото мляко, била изпреварена от руския биолог и носител на Нобелова награда Иля Мечников.
В своя книга (издадена в началото на века) той написал, че българските селяни, които консумирали много кисело мляко, живеели по-дълго.
И наистина, в Родопите били регистрирани най-много столетници в Европа. Идеята, че киселото мляко удължава живота, предизвикала истинска „здравословна” истерия в европейските държави като Франция, Швейцария, Германия, Испания и Великобритания.
Но това усилено търсене на българското кисело мляко, променило фундаментално продукта, дори начина, по който се произвежда – преди е било в домашна обстановка от жени, които мерели продуктите единствено на око.
И до днес в България традицията се пази.
Киселото мляко е една от емблемите на малката балканска държава. Трябва да го опитате!
