Русия и Беларус ще се сътрудничат тясно. Толкова тясно, че мнозина говорят дори за анексия или поне за икономическо поглъщане на Беларус. Други съзират в това възможност да се удължи президентския мандат на Путин.
Рядко се случва в столицата на Беларус, Минск, да има протести на опозицията. А още по-рядко се случва полицията да ги толерира – какъвто беше случаят от миналата неделя. Няколко десетки до няколкостотин души – според различните оценки – последваха призива на опозиционния политик Николай Статкевич да протестират срещу по-тясното икономическо обвързване на страната със съседна Русия.
Повод за протеста са плановете за задълбочаване на икономическата интеграция между бившите съветски републики, които могат да се осъществят още до края на тази година. От месеци насам се спекулира по този въпрос. Липсва обаче каквато и да е официална информация. През септември руското икономическо издание „Комерсант“ публикува детайли за намеренията на Москва и Минск: те явно са се договорили за общи данъчни правила, разпоредби за външната търговия и за надзор върху енергийния и банковия сектори.
„Комерсант“ уточнява, че в случая става въпрос за още по- тясна интеграция от тази на страните в ЕС. Не била предвидено обаче да се въвежда обща валута или да има пълно сливане на държави. Един подобен съюз обаче ще си остане твърде неравностоен, защото Русия е несравнимо по-голяма от Беларус по територия, а и по икономическа мощ тя значително превъзхожда съседа си. Двете държави са подписали още през 1999 година договор за съюзни отношения, но той съществуваше предимно на хартия. Сегашните нови намерения за сътрудничество може би ще бъдат оповестени официално или дори подписани на 8 декември, когато се навършват точно 20 години от подписването на стария договор.
Опасения за анексия
При това Беларус и сега е силно обвързан с Русия и с някои други бивши съветски републики в рамките на Евразийския икономически съюз.
Правителството в Минск се опитва да успокоява тревогата сред части от населението, което се безпокои от евентуално обединение с Русия: в края на септември представител на външното министерство в Минск заяви, че новото сътрудничество няма да излиза извън рамките на съществуващия договор.
Опозиционният политик Статкевич обаче вижда нещата по друг начин:
„Страхуваме се от възможна анексия, от превземане, още повече че сегашното правителство направи всичко, което е по силите му, за да стане това реалност“.
Николай Статкевич е бивш кандидат за президент и лидер на нерегистрираната партия „Народна общност“. По думите му, „Беларус е нерентабилен икономически филиал на Русия“.
Сегашното благосъстояние на Беларус се гради основно върху субсидираните от Русия петролни и газови доставки. Напоследък обаче нещата в енергийния сектор се влошиха. Според експерти, това се дължи на новите данъчни закони в Русия, които оскъпяват значително износа на петрол за Беларус. Според съобщения в медиите, Москва няма да разхлаби хватката, докато Минск не се съгласи на по-тясна икономическа интеграция с Русия. Някои експерти също споделят опасенията на опозицията.
„По същество става въпрос за икономическото поглъщане на Беларус“, казва за „Дойче веле“ Дмитри Крук от белоруския Център за икономически изследвания. В краткосрочен план Минск ще извлича известни ползи от ниските енергийни цени, но възможностите за развитие на държавата ще бъдат силно ограничени, допълва експертът.
Нов президентски мандат за Путин?
Има слухове, че същинският план на Москва е да осигури нов президентски мандат за Владимир Путин. След двата му досегашни мандата като президент той няма право да се кандидатира за нов през 2024 година. Ако обаче се създаде политически съюз с Беларус под формата на някакво държавно образувание – например конфедерация – това може да реши и този проблем. Политическият наблюдател Иван Преображенский не вярва в подобен сценарий:
„Кремъл вече се отказа от плановете за пълно превземане на Беларус“, твърди експертът пред „Дойче веле“. Той е убеден, че за проблема с президентския мандат на Путин се търси решение, но то няма да е свързано с Беларус.
Все още са твърде малко критиците на случващото се в момента, като Статкевич. Опозиционният политик си обяснява това със страха от репресии. Хората не са забравили какво се случи с онези, които преди години излязоха да протестират срещу авторитарния президент Александър Лукашенко. Друга причина за мълчанието на населението може да се крие в надеждите на мнозина белоруси, че биха могли да спечелят от една по-тясна интеграция с Русия. Все още не е ясно обаче с каква част от суверенитета си страната ще трябва да се прости в името на тази цел.
Заб: Тексътт е от „Дойче веле“, заглавието е на „Дебати.бг“.
