Бербатов: Програмата на БФС клони към пълен провал

„Хубаво е да се знае от делегатите на конгреса на БФС на 12 октомври 2021 г., че гръмко обявеното преизпълнение на програмата на ръководството на БФС за периода 2018-2022 г. е меко казано силно преувеличено. Това обявиха от екипа на Димитър Бербатов преди конгреса за избор на ново ръководство на БФС.

„Да си го кажем честно – тази програма не струва и пет пари и повечето съществени неща, споменати, но неподплатени с нищо, не са изпълнени“

Ето и целият текст на позицията на екипа на Бербатов:

„За начало – да отбележим, че програмата може и да изглежда внушително със своите 75 страници, но се оказва, че нейният обем е ловко запълнен с големи снимки и обръщения на тогавашния и претендиращия за нов – пети мандат, президент и на тогавашния първи зам. изпълнителен директор, както и със статистики за посещаемост и представяне на националния отбор до 2017 г. За да се добави към обема, бяха показани включително някакви социологически проучвания и чисто общи приказки.

Самите цели заемат 15 страници (20% от брошурата), като при това във всяка страница има едва по 5-6 изречения, нещо като слогани – останалото е или картинка, или просто празни полета.

Да погледнем по-детайлно към целите, които си стоят нереализирани.

Една от тези цели директно минава в графата „неизпълнени”, а именно поставената задача за класиране на националния отбор на европейско първенство през 2020 г. На стр. 63 четем:

„Приоритетната ни цел ще бъде класиране на „А“ националния отбор за ЕВРО 2020″, което явно е неизпълнено.

По-нататък четем:

„Основната краткосрочна задача за периода 2018-2022 г. ще бъде да задържим стабилното представяне на „А“ националния отбор като домакин и пробив в гостуванията“.

През август 2021 г. Михайлов се похвали, че планът е преизпълнен. Фактите към онзи момент обаче са безмилостни и показват точно обратното.

От 2018 г. до момента на обявеното „преизпълнение“ представителният ни тим е изиграл 33 мача, в които е постигнал 6 победи (5 като домакин), завършил е 9 пъти наравно (3 домакинства) и е загубил 18 пъти (10 на свой терен). Това означава, от една страна, срив в представянето на отбора и обезценяване на една от силните ни страни – домакинските мачове. А за пробив в гостуванията по-добре да не отваряме дума. Там провалът е пълен. А колко селекционери се смениха, също е по-добре да не се споменава. Но не може да подминем периода на Петър Хубчев. Със същия “материал”, както снизходително ръководителите на БФС наричаха футболистите от националния отбор, той успя да достигне ситуация да бъде на крачка от класиране на голямо първенство, и то в група с Франция, Нидерландия и Швеция. Победи нидерландци и шведи и загуби минимално от Франция.

Но как бе прогонен Хубчев от националния отбор, също трябва да се знае. Натиск върху него, за да играят определени играчи, ненормална обстановка в Национална футболна база – футболистите живееха и се готвиха за важните мачове на фона на вечни чалга хитове, идващи от сватби, кръщенета и банкети, за които се използваше хотел-ресторантът на Националната футболна база. А обръщенията на президента към треньора на националния отбор – “Гложенски Селянин”, когато и където го срещне и то публично, пред кого ли не, оставяме без коментар.

И докато за неосъществяването на тези изразени намерения БФС не носи пълна вина, защото, видиш ли, били създали перфектни чалга условия за националите (според Михайлов дори никаква отговорност не следва да се носи), за част от останалите задачи в програмата нещата съвсем не са в полза на футболния съюз. Особено в частта за детско-юношеския футбол.

Няма да се спираме на 10-годишната концепция за развитие сред подрастващите, разработена от един от предишните селекционери Красимир Балъков и подкрепена от Изпълнителния комитет на 1 октомври 2019 г., която си остана на хартия. Приемаме, че концепцията не е заложена във „Визия 2018-2022“, но и тя си остана на хартия, след като тогавашната власт обяви, че няма да работи с това ръководство, а до ден-днешен повече държавата не е търсена от ръководството на БФС за съвместна работа за развитие на подрастващите.

Но БФС така си и остава далеч от друга обявена цел, а именно:

През 2022 г. с футбол да се занимават 35 000 деца в училищната система. Във „Визията“ е предвидено избиране и на посланик на програмата „Футбол в училище“, който да популяризира играта из цялата страна. И до сега не се е чуло да има такъв, или ако има, явно работи в нелегалност. Като цяло БФС абдикира тотално от масовия футбол. БФС не присъства нито на детски, училищни и студентски състезания, нито в маркетинговите футболни турнири, подпомагани от международни компании, присъстващи на българския пазар.

Помен няма от програмата „Весел футбол“ (стр. 54), чийто замисъл е да запознае най-малките деца с играта. В момента достъпът на дечицата до най-популярната игра е благодарение на усилията на частни клубове, които провеждат тренировки в градините под формата на допълнителни занимания.

Недостатъчно успешно е и популяризирането на женския футбол (стр. 57), за което в плана са предвидени, но само на хартия, образователни и промоционални кампании сред родителите.

Интересно ще е да научим на предстоящия конгрес дали в България вече има минимум 100 000 регистрирани футболисти във всички възрасти (стр. 11). Защото към края на 2017 г. те са били 43 613 (23 627 под 18 г. и 19 986 над 18 г.). Това означава, че от БФС са планирали до 2022 г. да увеличат повече от два пъти регистрираните играчи. Но и без изнасяне на данни е видно, че и да има ръст, той в никакъв случай не е толкова голям.

Друго намерение: „Поне 50% от населението ни ще участва по някакъв начин в играта – състезатели, треньори, съдии, любители, доброволци или просто фенове“. Дори само намаленият зрителски интерес по стадионите за мачовете от вътрешното първенство и националните отбори е показателен.

Същото важи и за друга задача (стр. 52) – „крайната ни цел е към 2022 г. да увеличим двойно любителите на минифутбола в България“. Да, в момента на сайта на Българската асоциация по минифутбол има календар с турнири, възможност да регистрираш отбора си и да следиш програмата. Но в никакъв случай не може да се говори за тази масовост, която имаше преди няколко години. Тя обаче се дължеше не толкова на активност от страна на БФС, колкото на средствата, отпуснати от две от големите пивоварни в страната за турнирите, организирани от тях. Тази година се направи нов опит за подобна масовост – турнирът „ФЕН купа 2021“, зад който обаче не стои футболният съюз, а Асоциация „Спорт в свободното време“.

Ако на предстоящия конгрес бъде отчетен успех при превенцията на уреждането на мачове, то той също ще бъде пресилен. Кампанийно се организираха семинари с лекции сред футболисти, включително и подрастващи, но след 2019 г. няма данни тази практика да е продължила. Да не говорим, че на сайта на БФС последните новини в секция „За честна игра“ са от април 2017 г.

Междувременно на същия сайт бе поставен бутон „Сигнали за корупция“, но не се е чуло да е използван. Вероятно ще бъдат посочени някакъв брой сигнали, постъпили при офицера по почтеността в БФС, но определено куца най-важното – последователно образоване сред юноши, младежи, а и мъже, най-вече как да се държат, ако бъдат въвлечени в опит за манипулиране на мач. Да не говорим, че в плана е записано изграждане на мобилна апликация с необходимата информация за превенция (стр. 60) – нито се е чула, нито се е видяла.

Ако се зачетем на стр. 69 пък, ще видим как е планирана, но неосъществена пълноценно двустранна комуникация с футболните фенове – допитване до тях по различни въпроси, ден на отворените врати, инициатива „Един ден в обувките на…“ (инициатива, при която фенове влизат в ролята на служители на БФС)… Ясно е, че и това си е останало в сферата на добрите пожелания. А следват и още други примери…

В духа на това да се споменат и неща, направени от БФС в доста други насоки, честно би било от наша страна да се спомене, че БФС е свършил някаква работа – набавяне на бюджет, работа по сигурността на стадионите, подпомагане чрез поемане на определени разходи в условията на пандемия, събиране на натрупани и несъбрани задължения на наемателите на хотела, ресторанта и бара на Националната футболна база. Но всичко това е плод на работата на Изпълнителния комитет на БФС в периода на отсъствие на президента, докато се водеше в оставка и не взимаше участие в заседанията на ръководния орган на футболната централа.

Фактите обаче не могат да бъдат изопачени – много от задачите от плана стоят неосъществени и хвалбата на президента на БФС, че програмата е преизпълнена, звучи просто като предизборен популизъм, за да не го наречем с истинското му име – лъжа“.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини