Да се каже, че след референдума в Турция нищо не се е променило, ще е малко пресилено. Но съвсем малко. Но пък много пресилени са твърденията, че вятърът духа в платната на Ердоган.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Общополитически референдумът напълно се вписва в турската политическа традиция и даже съживява кемализма. Ататюрк, подобно на Ердоган, е притежавал цялата власт от основаването на републиката до смъртта си. Но не я формализирал.
Ердоган имаше цялата власт и преди да стане президент. Сега просто я узакони.
Цената обаче е висока. Референдумът консолидира цялата опозиция. Досега националистите, кемалистите, кюрдите бяха нещо като Реформаторския блок и СДС-парчетата в България – всеки за себе си и срещу всички останали.
Сега Ердоган ги обедини срещу себе си. И силите са изравнени. 50:50.
На следващите избори, когато и да са, управляващата партия ще срещне сериозен отпор. Ако икономическата ситуация се влоши, ако няма сериозни външнополитически пробиви, опозицията ще набере сила.
Отделно събирането на толкова власт в един и същи човек усилва неимоверно изкушението върхът на пирамидата да бъде пречупен. Това е нещо като българския бизнес модел – един човек държи властта и връзките с политиката и когато той бъде премахнат, империята рухва за часове.
Например „Мултигруп“, Кюлев…много са.
От българска гледна точка ситуацията също не е много променена.
Любимият националистически рефрен си остава, остава си и неговото олицетворение – Ердоган и неоосманизмът. Това плашило ще се размахва, ще се леят вопли, че нямаме армия, че сме оставили на благоволението на султана.
Но общо взето дори и с постоянната си армия от около 120 000 души по времето на социализма, която при необходимост можеше да бъде докарана до 2 милиона, България беше неравностоен противник на Турция. Въпреки гордостта от войската, всички си даваха сметка, че без Съветския съюз България може да бъде прегазена от комшиите за дни.
Днес ситуацията е променена. Вместо Съветския съюз има НАТО. Има доста хора, които по харесват да ни пази Кремъл, ама това е друга тема.
Фактическото положение си е същото. За да има някакви гаранции, България трябва да има съюзници. Така или иначе сме избрали този съюзник да е НАТО.
Противниците на НАТО дават пример с Кипър и анексията на северната му част. Тогава НАТО не се намеси, тъй като конфликтът беше между натовски държави. Но истината е, че Турция беше предизвикана. Гърция направи преврат и се канеше да прилапа целия остров. Турция не го позволи.
Това само като отклонение.
Иначе – от българска гледна точка дали Ердоган ще е президент, който държи и конституционно цялата власт, или ще я упражнява неформално, е все тая.
Даже – наопаки на повечето пророкувания – България може да извлече ползи от турския референдум. Например можем да изместим Турция от привилегированата ѝ позиция в отношенията с някои страни.
И няма място за каквато и да е паника.
