Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по проекта за бюджет на НЗОК за 2023 г. Проектът беше подкрепен от синдикалните организации, но част от работодателските организации не изразиха подкрепата си.

Проектът предвижда бюджетът на НЗОК за 2023 г. да бъде 7 027 213,6 хил. лв.

„За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат близо 445 млн.лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ – 447 млн. лв., за дентална помощ – 265 млн. лв., за  болнична помощ – 3 269 млн. лв., за медико-диагностични дейности – 175 млн. лв., за лекарства, медицински изделия и диетични храни – 1 692 млн. лв. и др.“, каза и.д. управителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова.

„За тази година увеличението на средствата в бюджета е близо 900 млн.лв, посочи още тя. В приходната част има ръстове, съобразени с повишената минимална работна заплата и с повишените праговете за осигуряване. В разходната част най-голямо е увеличението в здравноосигурителните плащания – над 6 млрд.лв., което е с 821 млн повече“, каза още Пенкова.

Има намаление на средствата – с 30 млн.лв.,

за медико-диагностичните дейности, което е заради отпадналата необходимост от изследвания за коронавирусна инфекция, обясни д-р Пенкова и отбеляза, че въпреки това предвидените средства са повече в сравнение с касовото изпълнение за 2022 г. По думите ѝ в частта за медико-диагностични изследвания през миналата година са останали 60 млн.лв. неусвоени.

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров каза, че има немалък ръст в средствата, предвидени за медицински изделия, който е с 26 млн.лв. повече. Мотивите за увеличението на разходите за първична медицинска помощ са свързани с новите дейности и обеми, които предстои да се плащат в областта на детското здравеопазване и за диспансерни и профилактични прегледи. Предвижда се

осигуряване на допълнителни средства

и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места, добави той. Предстои рамковото договаряне за болниците и евентуално договаряне на нови цени и обеми в болничната помощ, които да бъдат актуални и да покриват нуждите, особено в областта на детското здравеопазване, където се очаква повишаване на стойността на клиничните пътеки, допълни Мавров.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България посочи, че организацията се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет, като се мотивира с това, че

в проекта се запазва съотношението на разходната част

на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сгрешен, тъй като акцентът на здравноосигурителната система се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията. Винаги сме препоръчвали да се повишат средствата за профилактика, допълни той. Иванов допълни, че от асоциацията настояват да се въведат интелигентни решения за контрол.

Станислав Попдончев от Българска стопанска камара посочи, че реалният ръст спрямо изпълнението е около 600 млн. лв. На експертно ниво подкрепихме проекта, но имаме резерви и не можем да подкрепим бюджета на този етап заради липсата на политики, допълни той. По думите му с предложенията не се променя философията на бюджета.

Публичните разходи са около 4.6 на сто от Брутния вътрешен продукт,

разходите за директни плащания от пациентите са два пъти по-високи в сравнение с тези в ЕС. За миналата година разходите за лекарства за сметка на населението надвишават 3 млрд лв. Вноските от страна на държавата са не повече от 60 лв, а бизнесът внася 120 лв., каза още той. Поради липса на политики и запазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от подкрепа, посочи Попдончев.

Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, отбеляза, че са склонни да подкрепят предложения проект, но имат забележки, свързани с необходимостта от засилване на контрола върху изразходването на средствата.

Свилена Димитрова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България каза, че подкрепят становището на работодателските организации, които изразяват

тревога от липсата на качествена промяна

в начина на планиране на бюджета и призова държавата да положи усилия да внася пълния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които осигурява. С оглед на условията, в които се намираме и служебно правителство, което полага усилия да има баланс в държавата, становището ни е да подкрепим бюджета, допълни тя. По думите ѝ предизвикателствата пред този бюджет са големи.

От Съюза за стопанска инициатива на гражданите изразиха подкрепата си за проекта на бюджет.

От КНСБ и от КТ „Подкрепа“ също изразиха подкрепа към проекта за бюджет, но Валери Апостолов от КТ„Подкрепа“ изрази резервираност от страна на синдиката по отношение на разходите за възнаграждения на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн.лв, което ще стигне за не повече от седем процента увеличение, а от синдиката искат да има поне 15 процента повече.

Социалните партньори обсъждат проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г., както и проектите на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за 2023 г.

На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова обявиха, че правителството ще внесе в парламента Закона за държавния бюджет, разработен на база на действащото законодателство. Предложеният бюджет е с дефицит от 6,4 % от брутния вътрешен продукт, което е почти 12 млрд. лева.

Още икономически новини – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук