Би Би Си: Ходът с преместването на посолството на САЩ в Йерусалим не води до мир

„Нашите най-големи надежди са за мир“ – каза Тръмп в записано съобщение при откриването на посолството на неговата страна в Йерусалим. Само че откриващото изречение в същата реч подчертава истинския приоритет: „Президентът Тръмп спазва обещанията си“, посочва Барбара Ъшър в коментар за Би Би Си /тук със съкращения/.

Тръмп реши да премести посолството от Тел Авив в Йерусалим, само защото спазва предизборните си обещания пред подкрепящите го. Той също така обича да произвежда заглавия с дебел шрифт, като се справя там, където неговите предшественици не са успели.

В конкретния случай за местенето имаше лобиране от неговите поддръжници, включително десни американски евреи, чието послание бе усилено от консервативните ортодоксални евреи, доминиращи вътрешния кръг на президента. Базата му включва и християни – евангелисти, чийто глас пък е изразен от ревностния християнин в Белия дом – вицето Майк Пенс. Какво означава това за мирния процес?

Тръмп заяви, че САЩ остават посветени на постигане на трайно мирно споразумение в Близкия Изток. Той също така демонстрира готовност да постигне „най-трудната от всички сделки“. Въпреки отприщената ярост заради Йерусалим, Белият дом възнамерява да излезе с детайлна инициатива за съглашение, което той намира за постижимо.

Авторита на таза кинцепция – зетът на Тръмп Джаред Къшнър и адвоката Джейсън Грийнблат – смятат, по думите на бившия преговарящ за Близкия Изток Аарън Дейвид Милър, че едно разтърсване на статуквото ще подпомогне този план, давайки на палестинците „доза реализъм“. Според „Ню Йорк Таймс“ те вярват, че след първоначалната гневна реакция палестинците ще се вразумят и ще потърсят контакт. Досега това не става, а смъртните случаи в Ивацата Газа правят това все по-малко вероятно.

Администрацията твърди, че просто легитимира очевидното, като приема Йерусалим за столица на Израел. Според нея окончателните граници на града ще се установят чрез преговори. Тръмп, обаче, объркващо заяви, че това не стои на дневен ред и не каза нищо за палестинските претенции върху Източен Йерусалим. Каквито и да са първоначалните намарания, Тръмп вече е взел страната на Израел в този така взривоопасен процес и е предначертал крайния изход от всякакви разговори.

Сегашната администрация подкрепя Израел и в употребата на смъртоносна сила при събитията в Газа, а това може да доведе нещата до експлозия. Белият дом обвинява „Хамас“ в провокации към Израел, но може да се окаже, че това е от полза за групировката. Според анализаторите сега се открива шанс за войнстващата организация да прехвърли вината за своите неудачи в управлението върху външните фактори. Въпросът сега е дали стотиците загинали ще отприщят бунт по Западния бряг на Йордан. Може и да не се случи, но ситуацията остава взривоопасна.

Събитията може да разградят крехката рамка на мирния процес, която за 25 години доведе поне до ситуацията „нито мир, нито открита война“. Въпреки спазмите и конфликтите, тя бе установила някои здрави основи. Израел не бе анексирал Западния бряг, а палестинките власти сътрудничеха, като му помагаха да усмирява техните собствени хора.

Всяка предишна американска администрация е била произраелска, но се е опитвала да разбира палестинците и да реагира на тяхната гледна точка. Според Милър тази администрация е толкова дълбоко вторачена в израелската гледна точка, че е пресякла „червената линия“.

Вярно е, че някои арабски съюзници са вече по-склонни да приемат съглашение с Израел, за да го имат като поддръжка в противопоставянето с Иран, но местенето на посолството на САЩ в Йерусалим и твърдата ръка на еврейската държава в Газа намаляват и тяхното място за маневриране.