Всички искаме да знаем как нашата страна се справя с коронавируса, в сравнение с останалите държави. Но може ли да се направи адекватно сравнение?
САЩ, например, имат повече смъртни случаи от която и да друга държава. Към днешна дата там има над 47 000 смъртни случая. Но населението на САЩ е 330 милиона.
Ако вземем петте най-големи Западноевропейски държави – Великобритания, Германия, Франция, Италия и Испания – те заедно имат популация от 320 милиона. А общият брой регистрирани смъртни случаи в резултат на коронавируса в тези пет държави е почти 92 000.
Затова можем смело да кажем, че индивидуалната статистика не може да покаже пълната картина. Според Роланд Као, професор по статистика в университета на Единбург, има две причини за това.
„Дали основните данни означават едно и също нещо? Има ли смисъл да се сравняват две групи от числа, ако епидемиологията [всички други фактори, свързани с разпространението на болестта] е различна?“
ДА БРОИМ ПОЧИНАЛИТЕ
Нека първо да разгледаме няколко числа. Има разлика в начините, по които отделните държави водят статистика за смъртността.
Франция, например, включва починалите в домовете за грижи. Но дневните данни за смъртността в Англия отчита само починалите в болница. Няма единен международен стандарт, по който да се измерва смъртността или причината за леталния изход.
Трябва ли някой да бъде тестван за коронавирус, за да попадне в статистиката, или подозренията на лекарите са достатъчни? Необходимо ли е вирусът да е основната причина за смъртта или трябва да има други фактори?
СМЪРТНОСТ
Това са основните данни, към които всички сме се фокусирали, но има различни начини, по които се измерва. Единият е да се отчитат смъртните случаи, за които е потвърдено, че са заразени с коронавирус. Но различните държави имат различни методи за тестване. Във Великобритания се изследват само хора, които са в толкова тежко състояние, че да бъдат приети в болница. Колкото повече тестове прави една държава, толкова повече случаи ще бъдат регистрирани, включително такива с леки или дори без никакви симптоми.
Така че, единна статистика не може да бъде направена.
Друг начин да се изчислява този процент е: брой починали на милион население. Но и тук има много условности, например, на какъв етап е заболяването в отделната държава. Например, ако една страна е съвсем в началото, тогава има повече време смъртните случаи да се увеличат.
ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОРИ
Държави, при които демокрацията не съществува, също пострадаха от коронавируса. Но никой не може да каже колко точно. Можем ли да вярваме на данните от Китай или Иран? Няма как да знаем. Ако сравним официално съобщените смъртни случаи в Китай на милион население, получаваме неочаквано нисък резултат, дори след като процентът в Ухан беше увеличен двойно.
Така че, как можем да вярваме на тези данни?
ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
В отделните държави гъстотата на населението съществено се различава. Дори и в Обединеното кралство. Например, Ирландия е много по-рядко населена от Англия. По тази логика не може да се направи адекватно сравнение между държавите в Европа и тези в Африка.
РАЗЛИЧНИ ЗДРАВНИ СИСТЕМИ
От една страна, европейските държави имат по-добри здравни системи, отколкото в африканските държави. А това също оказва огромно влияние на начина, по който страните се справят със заразата. Здравните системи очевидно оказват огромно влияние върху контрола на пандемията, но те не са еднакви.
Лесен ли е достъпът до здравеопазването? А до болницата? Трябва ли да плащаш за лечението си?
Друг важен фактор е здравното състояние на обществото, тоест, колко хора в държавата страдат от диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми?
ТЕСТВАНЕТО
Някои държави изследваха масово населението си още преди пандемията да настъпи по-силно, позволявайки им да изолират само болните. И Германия, и Южна Корея имат много по-малко смъртни случаи, отколкото в другите държави.
Масовото тестване на населението е изключително полезно, за да се определи какъв всъщност е мащабът на заразата в дадена страна.
Но и данните при тестването не са еднакви – някои държави отчитат броя на изследваните хора, а други – на общия брой направени тестове (някои хора се нуждаят от повече от един тест, за да се потвърди заболяването).
Германия и Южна Корея тестват агресивно от самото началото на пандемията, за да разберат как се разпространява вирусът.
