В България изследователите са открили вкаменелости, които доказват, че нашите предци са живели много по-дълго и са съжителствали по-тясно с неандерталците, отколкото се предполагаше досега, пише в. „Билд”.
Досега антрополозите вярваха, че неандерталците са изчезнали или дори са унищожени хиляда години след пристигането на Homo sapiens в Европа.
Откритите ДНК от костни фрагменти от пещерата Бачо Киро показват, че съвременният човек е имигрирал в Европа не преди 41 000 години, а преди 49 000 години, т.е. 8 000 години по-рано.
Неандерталците и хомо сапиенс не са били конкуриращи се за оцеляване видове, както се предполагаше, които избягвали контакти или дори се биели помежду си поради недоверие и вражда.
В действителност те са живели заедно спокойно повече от 300 поколения. През ледниковата епоха двата типа хора все още са били разделени от Средиземно море. Неандерталците са бродили из Европа и Азия като добри ловци на мамути.
В същото време анатомично по-модерният хомо сапиенс се развива в Африка.
Когато африканците мигрират на север, те споделят общо местообитание с местните жители:
„Хомо сапиенс донесе ново поведение в Европа и взаимодейства с местните неандерталци“, съобщава Жан-Жак Хюблин, директор на Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг.
Находките показват, че новодошлите не са пристигнали в Европа като завоеватели. Те са донесли със себе си нови оръжия и инструменти, но живеели в същите пещери като неандерталците, създавали семейства с тях и отглеждали деца заедно.
Ето защо все още носим до четири процента неандерталски гени днес.
Откритията като това в пещерата Бачо Киро сега също предоставят решителни антропологични доказателства за ранното мирно съжителство на нашите предци в праисторическите времена.
