Близнаците Румен и Росен Иванови са по на 37 г., от първомайското село Искра. Двамата са завършили история в Пловдивския университет и пак там магистратура археология. Те са едни от малкото специалисти у нас по османска епиграфия. Написали са общо 8 книги. Въпреки че са добре образовани, в момента нямат работа. Смятат, че една от причините е етническият им произход.
Често пъти сме се сблъсквали с неприемане от околните, защото сме роми. Лятото ходим на археологически разкопки и сме чували от колеги, че не искат да работят с „черни“, твърдят братята. Двамата са огорчени от подобно отношение, но са решени да се борят. Румен е завел дело срещу институт, след като са се опитали да го отстранят от конкурс.
„Искаме да се развиваме и ще продължим да полагаме усилия“, казват близнаците.
По историята се запалили още докато били ученици в с. Искра. Там посещавали кръжок по археология. Първите разкопки, в които участвали вече като висшисти, били край родното им село.
„При проучванията в района на Искра бяха открити църкви, манастири, интересни артефакти“, обяснява Румен. Двамата публикували книга за разкопките. Другите им книги са посветени на погребалните обичаи на печенеги и кумани, на османските надписи в България, а най-голям интерес предизвикал трудът им за любовта и секса в Османската империя.
„За книгите ни се наложи да се запознаем с много документи на османски, който е труден език. За да го научим, трябваше първо да усвоим турски, тъй като той е базата. През 17, 18, 19 век обаче навлизат много заемки от арабски и персийски. Така че трябваше да се занимаваме и с тях“, посочват Иванови. Персийският се оказал доста сложен. Изучавали го на курс в Пловдивския университет. От трийсетина души в началото на лекциите накрая останали трима.
Благодарение на задълбочените си познания по османски братята проучили около 200 надписи на джамии, текета и други сгради в България, както и хиляди надгробни плочи.
„Успяхме да открием надгробния паметник на Ахмед паша, който се намира в двора на Имарет джамия в Пловдив“, посочва Румен. Той обяснява, че Ахмед паша е бил везир, който е участвал във войните срещу Руската империя. Отбранявал е Азовската крепост, но тъй като не успял да я удържи, султан Селим III го заточил във Филибе (старото име на Пловдив). Два-три месеца по-късно султанът заповядал да го обезглавят.
Проучвайки надписите на османските погребални паметници, братята установили, че те са обикновено клиширани. Впечатлили се обаче от една мисъл, издълбана върху надгробна плоча: „Прочети една молитва на този гроб. Днес, ако съм аз, утре ще си ти“.
При посещение в джамията Сюлеймание в Истанбул забелязали миниатюра на Сюлеман с малките принцове. На нея имало надпис, че султанът е на лов в двореца си във Филибе.
„От тази миниатюра се вижда, че Сюлейман е имал голям палат във Филибе, но не се знае къде се е намирал“, казва Румен. Предполага, че може да е бил в района на Младежкия хълм в Пловдив. По думите му в стари немски карти било отбелязано, че точно там е имало ниви на двореца. Амбицията на Румен е да разбере къде точно е бил палатът. Възнамерява и да напише и нова книга за 28 османски поети, родени във Филибе.
Още любопитни новини – четете тук
