Възможно ли е след днешните избори Уелс, Шотландия и Северна Ирландия да тръгнат по собствен път? Например към ЕС, изоставяйки Англия?
„Ще има конституционен шок“, смело заяви Стивън Флин – лидерът на Шотландската народна партия в Уестминстър. Той се надява партията му да спечели парламентарните избори в Шотландия, а „Партията на Уелс” да спечели там. Възможно ли е Уелс, Шотландия и Северна Ирландия да тръгнат по свой собствен път – дори към Европейския съюз, изоставяйки Англия?
Разпадът на Обединеното кралство е сложен
Въпреки че се вдига доста шум по темата, експертите предупреждават да не се прибързва. Нито Уелс, нито Шотландия са близо до Брюксел. „В Шотландия просто няма достатъчно подкрепа за нов референдум за независимост, но и той трябва да бъде позволен от британското правителство. А в Уелс по-скоро има недоволство от кабинета на лейбъристите в Лондон, отколкото желание да се отделят от Обединеното кралство“, казва Тим Бейл от лондонския университет „Кралица Мери“.
Според Тони Травърс от Лондонския икономически институт също няма подобни настроения в Уелс, а шотландските националисти са предпазливи. След като не успяха с референдума през 2014, те искат да не рискуват твърде скоро с нов потенциален провал, казва експертът.
В Северна Ирландия от републиканската партия „Шин Фейн“, която е най-голямата политическа сила там, продължават да са категорични, че искат обединена Ирландия. Според условията на Белфасткото споразумение обаче подобна стъпка ще изисква референдум и от двете страни на границата, при който мнозинството от гражданите и на Република Ирландия, и на Северна Ирландия да са съгласни на обединение. От „Шин Фейн“ засега не настояват за такова допитване.
Политическото недоволство расте
Въпреки всичко това политическите сътресения са налице и прогнозираните победи на националистите са сериозно предизвикателство за британското правителство. Това е отражение на общото недоволство от традиционните партии – лейбъристите и консерваторите. За премиера Киър Стармър тези избори може да се окажат истинско бедствие. Освен за парламенти на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, се гласува и на местни избори. На тях лейбъристите може да отбележат сериозни загуби – очаква се около 2000 представители на партията да загубят местата си в местната власт.
Рейтингът на Стармър рязко спадна след изборната му победа преди по-малко от две години. Според едно скорошно допитване британците го определят като „лош“ или дори „ужасен“ премиер. Той не успя да убеди гласоподавателите, че е правилният човек, който да постигне промяната, която обещаваше. Икономиката стагнира, растеж няма, а кризата продължава да се задълбочава. В същото време политическият пейзаж става все по-пренаселен и по-нестабилен. От недоволството се възползват, освен националистите, и по-малките бунтовнически партии – като самопровъзгласилите се за „екопопулисти“ Зелени и дяснопопулистката партия „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж.
Още международни новини – четете тук
