Оповестяването на т.нар. „Парадайз Пейпърс” вече доведе до няколко скандала, както стана преди време, при публикуването на „Панама пейпърс”.
Сега обаче става ясно, че е необходим по-радикален подход към офшорните зони.
Университетският изследовател Габриел Зукман твърди, че в офшорните компании има суми, равни на 10% от световния брутен вътрешен продукт.
Проблемът се дели на две – мултинационалните компании използва офшорни юрисдикции, а да скрият печалбите си от данъчно облагане, а корумпираните елити на развиващите се страни – да избягат правосъдието в родните си държави.
Зукман казва, че 16,9% от глобалните приходи са дело на мултинационални компании. 45% от печалбите на тези фирми или около 600 млрд. евро (само за 2015г.) са преместени в т.нар. „данъчен Рай”.
През следващите дни, „Парадайз Пейпърс” ще представят все повече данни за това как схемата работи при фирми като Apple и Nike.
В световен мащаб, всичко това означава 200 млрд. евро загуби от неплатени данъци. Европейският съюз, например, губи около 20% от приходите, на които би имал право, заради наличието на такива офшорни зони.
Приблизително 108 млрд. долара губи САЩ.
Това са само примерни доходи – някои би казал, че държавите така или иначе не могат да съберат тези данъци, особено в тази нова епоха на глобализация. Но съпротивлението, което оказват тези зони, само по себе си, пречи на данъчните реформи в големите държави.
Ако дружествата, които към момента използват Бермудските острови или Люксембург, за да минимизират данъците си, бъдат лишени от тази възможност, сигурно биха инвестирали много повече ресурси в промяна на ситуацията в собствените им държави.
От това ще спечелят и малките предприятия, които не могат да си позволят да изградят международни схеми за неплащане на данъци.
Зукман предлага решение: размерът на данъците да се определя в зависимост от географската разбивка на продажбите. По този начин, прехвърлянето на капитали от едно място на друго ще се обезсмисли. Освен това, ще се разрешат икономическите проблеми на големите държави.
Подобна стъпка обаче няма да разреши друг проблем – развитието на света. Националното бюро за икономически изследвания публикува изследване, според което скандинавските държави изпращат само 5% от своята икономическа продукция в офшорни центрове. Фирмите на Скандинавския полуостров представляват 15% от европейската икономика.
Тук не става въпрос за данъците толкова, колкото за начина, по който тези държави се управляват. Ненадеждните, лесно манипулируеми съдилища, селективното зачитане правата на собственост, антикорупционните кампании – всички тези ендемични проблеми показват колко наложително е държавите да запазят богатството си, чрез добри правни системи.
Независимо колко по-отворени стават офшорните центрове, често парите преминават през няколко страни и е много трудно да се определи тяхната принадлежност.
„Парадайз Пейпърс” показват как това работи в Украйна, където президентът Петро Порошенко е разработил няколко офшорни схеми, за да запази своя бизнес и същевременно легално да участва в реформирането на енергийния сектор в страната, например.
Украйна би се развивала много по-добре, ако полиците поработят по-усилено за поправянето на правната си среда.
Руски фирми също се възползват от офшорните зони, за да скрият приходите си от инвестициите в западни пазари. Това разбираме от съобщенията, че във „Фейсбук” и „Туитър” са постъпвали руски инвестиции.
Тези проблеми се нуждаят от по-радикално решение от просто промяна в данъчната система.
В отговор на „Парадайз Пейпърс”, „Прозрачност без граници” предложи решение – увеличаване изискванията към проверките на юристите и създаване на национални регистри на бенефициентите. Тези мерки обаче са трудно приложими, особено в по-корумпираните държави.
Регистърът на собствениците трябва да се управлява от международен орган, най-вероятно под егидата на Г-20. Би било полезно и ако се създадат международни правила, които биха възпирали създаването на офшорни компании.
В самите зони от т.нар „данъчен Рай” трябва да се създадат по-сериозни регулаторни правила, които да стимулират големите икономики да не изпращат парите си отвъд океана.
За да започне този процес, не са нужни повече скандали.
