Българската народна банка е осъдена по Закона за отговорност на държавата и общините да плати обезщетения на петима души заради причинени имуществени вреди. Причината е, че банковият регулатор е нарушил правото на Европейския съюз, като не е обявил в 5-дневен срок неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка (КТБ) след поставянето ѝ под специален надзор през юни 2014 г., съобщава в. „Сега“.
През изминалия месец БНБ е загубила 5 такива дела, по които дължи общо 17 800 лв. обезщетения. Това показа справка в регистъра с решения на Административен съд – София-град.
„В разглеждания случай, постановявайки решение за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, за да може да мотивира извод за неналичност на депозитите“, приемат магистратите.
Въпреки това регулаторът не е изпълнил изискването за обявяване на депозитите в КТБ за неналични в 5-дневен срок, което пък довежда до това, че изплащането на гарантираните влогове е значително забавено.
И петте решения на Административния съд в София могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
Поредицата от дела за обезщетения срещу БНБ заради нарушения покрай фалиралата КТБ станаха възможни след решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд – Варна от гражданина Николай Кантарев, припомня изданието.
Съдът на ЕС беше категоричен в тълкуването си на Директива 94/19/ЕО, че правилата ѝ „не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор“.
КТБ бе затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка й наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити – тези до 196 000 лв., започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче започна много по-късно – чак в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства.
Впоследствие законът за гарантиране на влоговете беше променен и съобразен с евродирективата. Според нея срокът за изплащане на защитените депозити може да бъде удължен най-много до 10 работни дни, което означава, че през лятото на 2014 г. вложителите трябваше да си получат парите най-късно до средата на юли. На практика това се случи с повече от четири месеца закъснение.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
