Няколко души ме питаха за безчовечния подход на Борис Джонсън, който бил решил да развива стадна имунизация във Великобритания, и дали това не означава, че напълно е загубил ума си. Няколко бележки по този въпрос.
1. Смятам поведението на британското правителство за разумно. Същото се отнася и до начина, по който то разговаря с хората. На някои може да им се стори крайно безотговорно, но прокуратурата още не се е намесила в случая и никой дори не знае кой е главният прокурор;
2. Важна роля играе ББС, националната медия, която не просто препредава новини, но изпълнява своята образователна и инструктивна мисия. На първа страница ще намерите статии за това какви са симптомите, как да си миете ръцете, как да се грижите за психичното си здраве, каква е в политиката на страната и други. Това не са новини и преразказ на това кой какво е казал, а материали, изготвени от журналистите на ББС в полза на хората. Новините отделно. В България подобно поведение засега съм забелязал от „Капитал“ и „Свободна Европа“, може да съм пропуснал някой. Националните медии обаче не вършат тази работа, нищо че ги издържа данъкоплатецът;
3. Стадната имунна защита не е правителствена стратегия. Това е доста наивна интерпретация. Правителството обаче говори на хората откровено, без паника, без преувеличаване и без замазване на риска. Стадната имунна защита е феномен, не план. Хората са информирани за нея;
4. Правителството има две основни цели:
(а) да забави и изглади пика на заболяванията, за да може националната здравна система да има капцитет да се справя с критичните случаи;
(б) да спаси живота на възможно най-много хора;
5. Заедно с това правителството трябва да намери баланс между ограничаване на последствията директно от вируса, личните свободи, икономиката и вторичните смъртни случаи. Вторичните смъртни случаи могат да бъдат предизвикани от претоварване на здравната система и неспособността ѝ да се грижи за други критично болни;
6. За да постигне тези две цели правителството предприема ред мерки, които обаче засега не се налагат дисциплинарно. Както каза Борис Джонсън, „ние сме развита либерална демокрация, хората са зрели и разбират“. Това е един от аргументите всички мерки да са призивни, не принудителни;
7. Интерсна част от подхода на правителството е огромното усилие, което се хвърля в научни изследвания. Една от няколкото изследователски цели е да се изработи тест, който може да установи кой е боледувал без симптоми. Само тогава ще е ясно какъв е рискът от вируса и какъв е процентът на смъртните случаи. Засега, твърдят правителствените експерти, смъртността е под 1%;
8. Великобритания разполага с един от най-развитите в света научноизследователски ресурси в сферата на биологията, вирусологията и общественото здраве. Нещата не са в ръцете на прокуратурата или на военна болница (може би защото такава болница няма, нищо че страната има най-активната армия в Европа). Правителството разчита именно на тази експертиза;
9. Накрая: всяка държава прави каквото може, както може и по начин, който отговаря на политическото и административното ѝ устройство. Всички правят много, никой не го прави по най-добрия начин.
Заб: Текстът е публикуван във „Фейсбук“, заглавието е на „Дебати.бг“.
