Борисов хвърли бомбата: какво може да се случи оттук нататък

Бойко Борисов хвърли бомбата (засега пиратка), като обяви, че правителството „Денков“ няма да се ротира с кабинет „Габриел“. Това само по себе си е новина, която не може да бъде подценявана заради уточнението, че ГЕРБ няма да свалят Денков. Всичко това е белег за първата голяма криза в управленския модел „Денков-Габриел“.

Изборът, от който редовното правителство зависи, е дали ГЕРБ ще предпочетат временно мнозинство с ДПС и „Възраждане“, прокарване на свои назначения в регулаторите, гласуване на някакъв бюджет и отиване на нови избори след това. Към момента изглежда, че Борисов е изкушен от тази алтернатива.

„Продължаваме промяната“-„Демократична България“ (ПП-ДБ) могат единствено да го накарат да направи своя избор публичен, като заплашат, че ще излязат от управлението. Оставката на професор Денков е инструментът, с който те могат да накарат ГЕРБ да се определи и да официализира отношенията си с ДПС и „Възраждане“.

По-доброто решение за България

Бойко Борисов има избор да остане в управляващия формат „Денков-Габриел“ и този избор е по-доброто решение за страната. А и за него самия. Последните социологически изследвания показват, че ПП-ДБ няма да се стопят като ИТН и други формации, а ще останат сериозна политическа алтернатива и след нови избори. Нещо повече: както стана пределно ясно, трудно и невъзможно е да се конструира каквото и да било управление без тях. Ако пък Борисов открито избере Пеевски и Костадинов като формални негови партньори, ПП-ДБ ще получат огромен електорален бонус, а не са изключени и сериозни граждански мобилизации срещу една корупционно-националпопулистка коалиция или партньорство.

Борисов има и легитимни аргументи

в сегашната ескалация на напрежението. Една грешка, която ПП-ДБ направиха, е брандирането на кабинета „Денков“ като „некоалиционен“ и като почти изцяло техен партиен, малцинствен кабинет. Това е грешка, защото на първо място брандирането е просто невярно. В парламентарното управление е важно мнозинството зад един кабинет. Ако в това мнозинство основна част са ГЕРБ, няма как те да не са и в управлението. Изпълнителната власт – правителството – в крайна сметка ще разчита на ГЕРБ за собствената си законодателна програма, за назначения и т.н. На второ място това брандиране е грешка, защото то не работи в интерес на ПП-ДБ. ГЕРБ получават извинение да се дистанцират от управлението и да са в много удобна позиция – от тях да зависи почти всичко, но да стоят отстрани и да критикуват. Тоест, да не носят отговорност.

Нещо повече: при това дистанциране ГЕРБ започнаха систематично да гласуват заедно с ДПС и „Възраждане“ против ПП-ДБ. Ясно е, че има

топла връзка между ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“.

Възходът на националпопулистите на Костадинов се дължи основно на два фактора. Първо, ГЕРБ-ДПС си отглеждат „Възраждане“ като удобна опозиция и скрита парламентарна патерица. Второ, президентът Радев си ги отглежда пък за управленски партньор и идеен съмишленик.

При тези обстоятелства ПП-ДБ само ще спечелят, ако „обвържат“ ГЕРБ с повече коалиционни задължения. Това може да стане, като все пак се официализира реалното положение – на ротационно коалиционно управление. И, още по-важно, като се обяви ясен списък по законодателни приоритети и решения, които да бъдат взимани съвместно и солидарно от двете най-големи партии. Договореното от Денков и Габриел при съставянето на правителството би трябвало да бъде гръбнакът на една такава управленска програма.

И с тези подобрения обаче ще остане проблемът, че ГЕРБ и ДПС имат скрито мнозинство в този парламент, което може да бъде задействано кажи-речи във всеки един момент. Затова избирателите и симпатизантите както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ

трябва да са наясно още отсега

защо техните формации създадоха и подкрепиха правителството „Денков“.

Един бегъл анализ би показал, че този формат има предимства пред възможните си алтернативи. Затова е много важно ясно да се разкаже на хората какво могат и какво не могат да очакват от управлението:

Шенген

Това очакване е абсолютно реалистично и то вече е на път да бъде изпълнено. Фактът, че ПП-ДБ са основата на кабинета „Денков“, доведе до промени в позицията на Нидерландия. В резултат България и Румъния най-вероятно ще се присъединят към шенгенското пространство до края на годината – такива индикации вече се появиха в брюкселски медии.

Украйна и ЕС

България вече има алтернатива на амбивалентната политика на президента Румен Радев по отношение на войната в Украйна и ролята на ЕС. България ще помага на нападнатата страна с каквото може и ще го прави открито. И ще се държи като

партньор и съюзник

с партньорите и съюзниците си, без да се упражнява в путинско-суверенистка риторика.

Разумен бюджет

Бързо стана ясно, че внесеният от служебното правителство бюджет наистина е бил пропагандна завера срещу ПП-ДБ. В новия проект на Асен Василев бюджетният дефицит е свален до 3%, без да се увеличават данъци или намаляват социални разходи – дори и някои от прогнозите да са оптимистични, ситуацията е далеч от

„фалит на държавата“,

за който служебният финансов министър в един момент заговори. Инвестициите в инфраструктура също остават на рекордни нива, макар че там има съкращения. Като цяло, увеличението на доходите на пенсионерите от миналата година не „продъни“ бюджета, както вещаеха някои икономисти – и правителството „Денков“ е гаранция за запазване на курса: увеличение на доходите, свиване на неравенствата, но при спазване на Маастрихтските критерии.

Еврозона

Шансовете на България за еврозоната с кабинет „Денков“ са най-високи в сравнение с алтернативите. Служебни правителства на Радев не биха се справили с тази задача и поради амбивалентност на политическата воля, и поради технически ограничения на служебното управление. „Хартиени“ и други коалиции с участие на БСП, „Възраждане“ и ИТН биха били рискови и направо опасни от гледна точка на кандидатстването ни в еврозоната.

Български еврокомисар

И ГЕРБ, и ПП-ДБ предложиха добри кандидати за заместник на Мария Габриел. Който и от двамата да бъде избран – макар по-вероятно е да е кандидатката на ГЕРБ поради изискванията за баланс между мъже и жени в ЕК – България ще има достоен комисар.

Конституционни реформи

Тук очакванията трябва да бъдат занижени. Избирането от ВСС на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор ясно показва, че

ГЕРБ-ДПС искат да запазят контрол

върху прокуратурата. Много е вероятно и конституционните им реформи да са опит за прикриване на този процес. Изтикването на Делян Пеевски на предната линия на извайването на конституционните разпоредби също не е позитивен знак – явно е, че ГЕРБ-ДПС решават персонални и партийни задачи през основния закон.

Имунитетите

Управлението „Денков“ тук е пред изпитание, което обаче е съвсем преодолимо. Трябва ясно да се покаже, че няма да се крие информация по скандални случаи. Внесеното в парламента трябва да се обсъди от депутатите, така че гражданите да могат да си направят изводите сами. Парламентът и правителството не са съд и прокуратура обаче – това очакване също трябва да се вкара в границите на адекватността.

Назначенията в съдебната власт и регулаторите

Много ще зависи от това дали управлението „Денков“ ще успее да направи назначения във ВСС, КС, регулатори и т.н. Сегашната ескалация на напрежението в отношенията е точно по този въпрос. България наистина има нужда от смяна на наложения модел, според който партийни лоялисти и хора на дистанционно управление влизат във ВСС и други независими органи. Очакванията за промяна трябва обаче да са умерени. ПП-ДБ имат възможност да настояват за излъчването на доказани експерти и хора с гражданско чувство и отговорност. Наследството на ГЕРБ и ДПС тук тежи – процесите в настоящия ВСС доказват колко трудно е да се сменят трайно наложили се негативни практики.

Най-добрата налична възможност

В крайна сметка, след като знаят какво могат и какво не могат да очакват, гражданите трябва да са наясно, че имат несвършена работа, че модернизацията и политическата хигиенизация на страната далеч не е завършила. В ГЕРБ и ДПС не се е случил катарзис, нито пък определени лидери могат да бъдат „изпрани“ от коалиционни отношения с ПП-ДБ. Голяма част от проблемите си остават и хора с корупционен багаж все още търсят реабилитация.

България обаче трябва да се движи напред и не може да става тяхна жертва и заложник. Правителството „Денков“ в момента е

най-добрата налична възможност

да не се загърбват и двата национални приоритета – и страната да постига стратегическите си цели, и корупционното наследство от последните години да не се замита под килима. Но очевидно е възможен и сценарий, в който, за да се прикрие това наследство, страната отново се вкарва в политически кризи и безвремие на служебни управления.

Коментарът на директора на Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов е публикуван в Дойче Веле.

Още актуални коментари – четете тук