След Санкт Петербург, Стокхолм и Египет стана обект на терористите. По последни данни там жертвите са най-малко 46, а ранените – над 100. Египетският президент обяви извънредно положение за срок от 3 месеца и поиска помощ от международната общност за справяне с тероризма. Интервю на Даниела Големинова за БНР с външнополитическия анализатор Боян Чуков, съветник по националната сигурност в правителството на Тройната коалиция (2008-2009).
Може ли да се търси връзка между терористичните актове в Санкт Петербург, Стокхолм и вчерашните – в Египет или твърде много хора са се радикализирали и става дума за свъпадение, че в рамките на седмица станаха тези терористични актове?
В подобни ситуации трудно може да се говори за съвпадения. Обстановката в Сирия рязко се промени. Очаква се до 1 година „Ислямска държава“ да понесе изключителни загуби и в момента върви евакуация на бойците. Една част отиват в Египет, друга – в Либия. Някои анализатори прогнозират, че част от тях ще се настанят тук на Балканите сред мюсюлманските общности. Египет е ключова страна. Тя е на границата между това, което се нарича „Магреб и Машрек“ ( бел. ред., Алжир, Египет, Израел, Йордания, Либия, Ливан, Мароко). Сегашният президент свали предишния, който беше представител на „Мюсюлманските братя“, т.е. пезидентът Сиси не е угоден на радикалните ислямисти. В случая, терористичния акт може да се разглежда и като опит за дестабилизиране на страната. Ударите се нанасят малко преди курортния сезон. „Вилаета Синай“ (терористична групировка) беше причината за свалянето на руския самолет с много пътници, през 2015-та. Срещу тази групировка бяха нанесени много удари от спецчастите.
Да търсим ли връзка с предстоящото посещение на папа Франциск?
При засилване на радикалния ислям в Египет, една от приоритетните цели са именно коптите, християнското население, което по различни данни е между 6 и 20 процента. Идването на сегашния египетски президент Сиси, силно разочарова Катар, една от държавите, които финансират „Мюсюлманските братя“. Не е изключено съответните структури да са активизирани от Катар.
Отношенията между САЩ и Русия са много обтегнати. Очаквате ли засилване на напрежението или след първоначалната размяна на остри реплики, последвала ударите на Тръмп в Сирия, ще се стигне до успокояване на напрежението?
Считам, че няма опасност от драматичен развой на отношенията в Близкия Изток. Но започва да се създава конфликтен потенциал. Акцията на САЩ със изстрелването на 59-те крилати ракети, беше за „вътрешно ползване“ и знак по отношение на Китай. Беше направена изключително нескопосано. Китайският президент беше обиден. Като държава с хилядолетна история, Китай няма да забрави подобна постъпка и след години ще се реваншира. В мейнстрийм медиите тече информация колко ракети са изстреляни, къде са отишли и къде – не са.
Но всички експерти добре знаят, че не става дума за зарин: той не може да бъде използван по такъв начин. При зарина, тези, които са били в контакт с веществото, след 1 минута умират. Всички видяхме кадри с лечение на потърпевши. Очевидно на това летище няма бойно отровно вещество. Никой не би бомбардирал склад със зарин с риск целият регион да бъде поразен. Според някои експерти става дума за нов отровен газ, който обаче се произвежда в една от големите страни в Западна Европа. В никакъв случай производството му не е по възможностите на сирийците.
А защо Тръмп удари сирийците без да са излезли резултатите от разследването кой в действителност стои за химическите атаки. Как си обяснявате тази прибързаност?
Според мен, това донякъде беше нагласено за срещата му с китайския президент. Ако не беше случаят с химическото оръжие щеше да има друг повод и пак това щеше да се случи. Все пак, да не забравяме, че представител на генералния секретар на ООН от трибуната на организацията, заяви, че в момента не може да се каже нито какъв е съставът на отровния газ, нито как е бил пренесен на това място, където има човешки поражения.
Излезе информация, че Белите каски (доброволци в Сирия, които помагат на пострадалите от бомбардировките) ден по-рано са се готвели за подобно събитие. В социалните мрежи излязоха постове на журналисти, че са били информирани по-рано за предстоящото трагично събитие. Това много прилича на подобна ситуация от 2013-та, когато пак се говореше за химическо оръжие в Ирак, но то така и не се намери. След това се пусна, че Кадафи има химическо оръжие. Но това беше повод за определени действия. Как ви звучи изявлението на американския президент, че е бил принуден да наруши не само устава на ООН, но и собствените си закони през главата на Сената, защото имало непосредствена заплаха за националната сигурност на Съединените щати. Каква заплаха е за американската национална сигурност Асад, който едва се крепи в Дамаск?
Коментирайте и българската позиция. Нашето външно министерство каза, че подкрепяме американските удари в Сирия.
Реакцията на МВнР е стандартна. Ние винаги подкрепяме решенията на САЩ. Но виждате, че даже френският президент Франсоа Оланд, каза че трябва да има разследване как се е получила газовата атака – от къде е дошло отровното вещество. Считам, че България трябваше да се позове на хартата на ООН, на позицията на ООН и да изчака решението на организацията. Сами разбирате, че акцията на САЩ в Сирия няма нищо общо с международното право, обезсмисля ООН и е в разрез със законите на самите Съединени щати. Какво подкрепяме? Нарушаване на международното право?
Можем ли да очакваме нови американски удари в Сирия?
Не вярвам, защото американският президент каза, че това е еднократно. Още повече, че при тази реакция, която имаше от руска страна, нито руснаците, нито американците са готови в момента да се срещнат на бойното поле.
Да обобщим – не очаквате ескалация в руско-американските отношения?
Според мен няма да има външно покачване на напрежението. Проблемът е, че там, на тази територия около Сирия има струпване на големи въоръжени контингенти. Руснаците казаха, че ще усилят присъствието си, ще увеличат техниката в региона. Американците правят същото. В южната част започнаха също военни учения между Израел, САЩ и Великобритания. По този начин съвсем малка грешка или ситуационна грешка на някой от участниците или – от командирите в региона, може да има необратими последствия.
