Понякога реалността може да бъде много по-жестока и плашеща и от най-добрия хорър филм. Истинските истории за серийни убийци и бруталните им престъпления не могат да се мерят и с най-развинтеното въображение на нормалните хора. През 70-те Анджело Буоно и Кенет Бианки се превръщат в „Хилсайдските удушвачи” – прозвище, което всявало страх и предизвиквало кошмари и на най-големите смелчаци. Вижте защо.
Анджело Буоно бил успешен в работата си на тапицер на автомобили. През 1977 г. братовчед му Кенет Бианки се преместил да живее заедно с него в Лос Анделис. Двамата обсъдили, че едва ли проститутките, които Буоно често довеждал в дома им, ще липсват на някого ако изчезнат. Размислите брзо се превърнали в действия и братовчедите взели първата си жертва – жрицата на любовта Йоланда Уошингтън, която умряла на 17 октомври.
Само след месец Буоно и Бианки вече имали зад гърба си 3 убийства, а полицията започнала да забелязва почерка им. Те отвличали жените с минивана си, откарвали ги в къщата на Буоно, където ги малтретирали, насилвали и за финал – удушавали до смърт.
За да прикрият следите си, престъпниците старателно почиствали телата на мъртвите, а след това ги изхвърляли на хълмовете край Лос Анджелис, като ги поставяли в съблазнителни пози. Често жертвите били „доставяни” съвсем близо до полицейски участъци. По този начин те си спечелили прозвището „Хилсайдските удушвачи” (удушвачите от хълмовете, бел. ред.). Тогава медиите решили, че това е работа, свършена само от един престъпник.
През февруари 1978 г. била открита десетата им жертва и изведнъж убийствата престанали. Буоно и Бианки вече не се разбирали, дори по отношение на общото им „хоби”.
Бианки се преместил във Вашингтон и кандидатствал за работа в едно от полицейските управления в града. Не го одобрили, но вместо това станал охранител. Въпреки това той не изгубил импулса си да убива. За да го задоволи, той сложил край на живота на две студентки. За негово нещастие имало свидетел, който го свързал с убийствата и по този начин случаят бил разрешен.
За да избяга от правосъдието, Бианки твърдял пред съда, че има шизофрения и не той, а Стийв – другата му самоличност, извършвал убийствата. Чрез метода на хипнозата съдебният психиатър установил веднага, че подсъдимият се опитва да фалшифицира заболяването.
Номерата на Бианки обаче не приключват тук. В опит да смекчи присъдата си и да избяга от смъртното наказание, той се съгласил да се признае да виновен и да свидетелства срещу собствения си братовчед и съучастник – Буоно. Въпреки това не му се разминало и получил присъда „доживотен затвор без право напомилване”.
По време на съдебния процес Буоно непрекъснато настоявал, че е невинен, заявявайки че няма физически доказателства, които да го свързват с престъпленията. Къщата му била толкова чиста, че разследващите не открили дори неговите собствени отпечатъци. След като повече от 400 души свидетелствали обаче, Буоно получил същата присъда като братовчед си.
Анджело Буоно починал от сърдечен удар през 2002 г., а братовчед му все още е зад решетките.
