Какво се изисква, за да стане човек легенда? Да даде печелившия изстрел? Да направи революция в индустрията или в някоя страна? Това би помогнало, но като че ли най-често и трайно се запомнят тези, които са постигнали нещо с цената на свръхчовешко усилие, невъзможно за възпроизвеждане от повечето други. Тъй като в исторически план това се е случвало обикновено на бойното поле, не е чудно, че войната е произвела своите легендарни личности. Вижте историята на 6 страховити воини, които са се справяли срещу смазващо превъзхождащ противник. Някои от тях са дали живота си в последната битка.
1/ Анибал Аугусто Милхаиш
Роден през 1895 година в Португалия, Милхаиш е най-важният воин в националната си история. На 20-годишна възраст е мобилизиран в армията по време на Първата световна война. Португалското участие във войната е съсредоточено в Белгия, където неговата част, заедно с английски подразделения, възпират атаките на германците.
Милхаиш се прочува по време на битката при Лис. След като португалците губят почти 2000 убити, над 5 000 ранени и 7 000 пленени, започват отстъпление. Милхаиш остава на една от картечниците и решава да прикрива другарите си срещу настъпващите германци. С интензивен огън той отбива 2 германски атаки и убива около 200 германски войници. Успява да защити отстъплението на португалските и британските части. Бие се до свършването на мунициите.
При втори случай, отново с картечница, Милхаиш прикрива успешно отстъплението на белгийски войници, сам с оръжието си срещу нападателите. Той не допуснал нито една жертва от отстъпващите и е награден с най-високия военен орден на своята страна.
2/ Самотният викинг
Името и биографията на този страховит воин не са известни. Той заплаща с живота си за своята смелост, но остава в историята.
През 1066 г. се състои битката при Стамфорд бридж, в която англо-саксонските войски изненадват армията на норвежкия крал Харалд Хардрад. Викингите били неподготвени, не били облекли броните си, армията им била разделена и те направили опит да се организират, преследвани от напиращите англо-саксонци. Един от северняците, за който се смята, че е възможно да е бил берсерк /скандинавски воини, известни със своята свирепост, вероятно усилващи я с наркотични вещества, добивани от гъби/, си пробил път през отстъпващите и застанал на моста, който разделял хората му от преследвачите.
Мостът бил широк колкото до минат трима души, а викингът бил огромен, с шлем с маска до носа, и облечен в желязо, за разлика от своите бойни другари, които не носели броните си. Той застанал на средата на моста и започнал да съсича с брадва всеки, който се опита да премине. Нещата можели неочаквано да се влошат за англо-саксонците, тъй като ако викингите се бронират и организират, нападателите щели да изгубят преимуществото си.
Самотният воин избил с брадва на моста над 40 души, въпреки че го обстрелвали със стрели. Той бил съборен, когато англо-саксонски войници минали под моста с лодка и го промушили с копие през пролуките. Сведенията за подвига на викинга са налице в хрониките и на двете участвали в боя страни.
Викингите все пак изгубили, тъй като по-късно, в разгара на сражението, стрела улучила съмртоносно крал Харалд и това се оказало решаващо.
3/ Диан Уей
Той е бил един от най-страховитите бойци в епохата на Източната династия Хан. Избягал от дома си като млад, Уей впечатлил местен военен командир и започнал да се издига във военната йерархия. Постепенно заел поста началник на личната охрана на големия завоевател Као Као /155 – 220 г./.
В историята остава подвигът на Уей в битката при Уанченг /6 март 197 г./. Као Као нахлул с войската си в провинцията и съперникът му, Жанг Ксю, си дал вид, че се предава. Као пратил военна част да го докара и тогава Ксю нападнал неочаквано неподготвените противници. Као успял да се изтегли с няколко конници, но много от хората му щели да бъдат избити.
Уей не побягнал, а с дузина верни хора се бил до смърт и прикрил отстъплението на господаря си и част от войската. Не е известно колко души е избил в последния си бой, но бил толкова страховит, че след като паднал мъртъв на земята, обкръжилите го врагове не посмели да го приближат в продължение на няколко минути. Той загинал, но името му останало в легендите.
4/ Бен Салъмън
Този американски герой от Втората световна война е постъпил в армията 20-годишен, точно след завършване на колежа. В една от кампаниите срещу японците неговата част била завършила прочистването на крайбрежно укрепление и очаквала силна контраатака. Японският генерал Сайто издал заповед всички останали японски войски в района „да атакуват американските сили и да умрат от достойна смърт. Всеки войник да убие 10 американци“. На практика станало друго.
Салъмън служел като парамедик и лазаретът му бил разположен на брега, уязвим за японската контраатака. Скоро след като тя започнала, палатката се напълнила с повече от 30 ранени. На младежът се наложило почти едновременно да оказва първа помощ на най-зле пострадалите и да се бие с японски войници, които опитвали да влязат.
Скоро медицинският пункт бил залян от вълна атакуващи неприятели и Салъмън накарал останалите от персонала да се изтеглят, докато той се бие с японците. Последният спомен от него като жив е как заема мястото на убития картечар и започва масиран огън срещу атакуващите, прикривайки своите. Бил убит, като по тялото му после преброили 78 дупки от куршуми, но преди това повалил 98 противникови бойци.
5/ Сайто Мусашибо
Неговият живот е бил многостранен и малко хора имали неговия опит. Като млад той бил будистки монах, но бил изгонен заради нарушаване на правилата. Сайто, известен и като Бенкей, станал самурай.
Не е известно по какви причини, според легендата, той застанал на моста Годжо и убивал всеки, който се опитва да мине. Пак според преданията, около него се натрупали 1000 саби на паднали врагове. Накрая бил победен от Минамото-но-Йошицуне, с който станали приятели.
Четири години двамата живели извън закона, докато накрая били обкръжени в замъка Коромогава. Йошицуне избрал ритуалното самоубийство, но Бенкей бил далеч от тази мисъл. Той продължил да отбранява моста към замъка, въпреки че бил засипван със стрели.
Бил толкова страховит, че враговете не смеели да стъпят на моста и да му се противопоставят. След известно време те забелязали, че огромният воин вече не се движи. Няколко души събрали смелост да огледат отблизо и установили, че той е мъртъв, но някак си е останал на крака.
6/ Симо Хаюха
Войната често завлича във водовъртежа си обикновени хора, които се превръщат в легенди. Точно такъв е случаят на Симо Хаюха – фермер и ловец, станал най-страшния снайперист през Зимната война между Финландия и СССР и потвърдено отговорен за смъртта на 542 съветски войници.
През 1939 година СССР нахлува във Финландия и Хаюха решава да се присъедини към армията, за да отблъсне агресора. Театърът на бойните действия е разположен предимно върху гористи и блатисти местности и това било използвано от финландците. Хаюха се криел с бял камуфлаж сред заснежените гори, издебвал и застрелвал противниците, после бързо сменял позицията си. 219 души е убил от далечна дистанция, а останалите – с картечен пистолет. Хаюха извършил това в продължение на 100 дни.
Руснаците се усетили, че един-единствен човек им нанася тежки загуби. Заради камуфлажа му получил от тях прякора „Бялата смърт“. Голям военен отряд бил изпратен специално да унищожи великия снайперист, но се провалил и платил висока цена. После била изпратена група снайперисти, но и те не успели да го убият. Общият брой на жертвите на Хаюха се оценява на около 750, а сигурно потвърдените са 542. Той постигнал брой убийства, достъпен само за играчите на видеоигри.
Все пак през март 1940 година Хаюха бил прострелян в челюстта и това сложило край на касапницата. Той все пак оцелял и доживял да 96-годишна възраст.
