Законовите вратички, с които се заобикаля и „забравя“ попълването със средства от приватизацията в Сребърния фонд, трябва да се затворят. Парите в Сребърния фонд не се управляват активно, показва анализ на Българската стопанска камара (БСК). За да носят доходност средствата във фонда се нуждаят от активно управление, трябва промяна и в модела на управление на фонда, настоява БСК с писмо до министъра на финансите Владислав Горанов и до министъра на труда Бисер Петков. БСК изисква да се намерят и нови източници на приходи.
Наложително е да се подеме дебат за бъдещето на фонда, защото догодина изтича 10-годишният мораториум за ползване на парите в него, уточняват от камарата. Работодателската организация е притеснена, че след изтичането на този срок натрупаните средства ще бъдат прехвърлени в НОИ, а самият Сребърен фонд, създаден да гарантира стабилността на държавната пенсионна система, може да бъде закрит.
Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с идеята да акумулира постъпления от продажба на държавна собственост, от концесии и от бюджетни излишъци. Тези пари не могат да бъдат ползвани в срок от 10 години, за да се натрупа достатъчно солидна сума, с която да се подпомага НОИ за покриване на все по-големите разходи за пенсии.
Прогнозите бяха още за първите 5 години да се съберат доо 10 млрд. лв., но към днешна дата във фонда има има само 2.786 млрд. лв., излиза от справка на финансовото министерство. „Ако тези средства бъдат прехвърлени в НОИ, за да се изплащат с тях пенсии, ще свършат точно за 3 месеца“, изчисляват експертите. Затова от БСК настояват за спешни законови промени, които да гарантират съществуването на фонда и занапред.
От БСК искат и да се премахне законовата вратичка постъпления от приватизация да заобикалят Сребърния фонд и да влизат директно в бюджета. Става дума за прехвърлянето на редица държавни дружества и дялове от предприятия в Държавната консолидационна компания. ДКК бе създадена през 2010 г. точно с идеята при продажба на държавна собственост бюджетът да разполага с тези средства за текущи разходи.
Досега чрез ДКК са отклонени около 500 млн. лв., обръщат внимание от БСК и настояват тази сума да бъде възстановена на Сребърния фонд.
Излишъците от такси, които събират държавни администрации над действителните разходи за предоставяне на публичната услуга, да бъдат нов източник на приходи за фонда, искат от камарата. Предлагат и преструктуриране на управлението на Сребърния фонд. Управлението сега е изцяло в ръцете на финансовия министър.
Според БСК Сребърният фонд трябва да се структурира като отделно юридическо лице, управлявано от мениджър. След такова преструктуриране парите във фонда не би трябвало да са част от фискалния резерв, както е сега.
ПАРИТЕ ВЪВ ФОНДА
В последните години в Сребърния фонд се пълни само от концесионни такси. От началото на 2017-а новите постъпления са в размер на 128 млн. лв., а през цялата 2016 г. са били 123 млн. лв.
Средствата се държат на 7-дневни депозити в БНБ и от 2011 г. не носят никаква лихва.
Работодателските организации отдавна настояват парите във фонда да се управляват по-активно, което залага и законът за Сребърния фонд. Той позволява 20% от парите да се държат по сметки в търговски банки, до 70% – да се инвестират в дружества от държави от ЕС. До една трета от активите могат да бъдат вложени и в облигации, емитирани от държави или компании с добър инвестиционен рейтинг.
