През последните 45 години българският бизнес успя да се раздели с плановата икономика, като научи как да се справя с цикличните кризи, присъщи на пазарната икономика. Днес той е готов да стъпи в еврозоната, като основният му проблем остава кадровият. Четиридесет и пет години е важен период както за индивидуалния живот, така и за организациите, подобни на нашата, сподели председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев в интервю за БТА относно предстоящото отпразнуване на годишнината на организацията.
На 25 април 1980 г. представители на водещи български предприятия основават Българската индустриална стопанска асоциация, която по-късно е преименувана на „Българска стопанска камара“. Целта зад създаването на Асоциацията е бизнесът да бъде представен сам, а не да зависи от решенията на администрацията. Асоциацията позволила на стопанските ръководители да задават посока за икономиката и индустрията в България, каза Митрев. Той добави, че много от основателите на Асоциацията все още съществуват днес. Практически цялата индустрия от социалистическия период е била част от Българската индустриална стопанска асоциация, а 90% от големите предприятия, работещи в момента в страната, са техни наследници и членове на БСК, допълни той.
Събитията от 10 ноември донесоха значителна трансформация за българската икономика, напомня Митрев. Ако преди 1980 г. Асоциацията е имала за цел да координира държавните предприятия, то след 1990 г. БСК се утвърдява като представител на частната инициатива и полага основите на прехода към пазарна икономика и тристранния диалог.
По думите на Митрев, в диалога с държавата всяка тема, интересуваща предприемачите в България, е била обсъждана през годините, но понякога оправданата липса на внимание е водела до забавяне на реформите и икономическия напредък.
Съществуващата сива икономика, която заема около 22% от икономическата ситуация, все още не се смята от държавата за проблем, който трябва да бъде решен. Според Митрев, подобна икономика е вредна за бизнеса, тъй като поставя конкурентите в неравностойно положение. Той подчерта, че е наложително правителството да се справи с тези нежелани практики.
В България основният бизнес проблем е свързан с трансформацията на икономиката чрез нови технологии, изкуствен интелект, цифровизация и екологични инициативи. Ролята на БСК е да подкрепя членовете си през тези предизвикателства и да им помага да преодолеят трудностите. Митрев сподели, че компаниите са готови за прехода към еврозоната и ще получат ползи, включително икономии от превалутиране и привлечени инвестиции.
Предизвикателствата, свързани с кадрите, както и продължаващите конфликти – Русия-Украйна, Близкия Изток, оказват влияние на цените на енергията, суровините и транспортните разходи. Според него новите митнически политики на САЩ също могат да се окажат проблем, но той е уверени, че ЕС ще успее да направи благоприятна споразумение със САЩ. Въпреки многобройните предизвикателства, бизнесите трябва да ги разглеждат като възможности за иновации и адаптация на нови пазари, допълни той.
Несравнимо е настоящото възнаграждение на работещите в членовете на Камарата в сравнение със ситуацията от началото на демокрацията. Според Митрев спазването на законите е неизменна част от бизнеса и членовете на БСК полагат усилия да осигурят на своите служители достойни заплати и осигуровки за бъдещето им. Качеството на индустриалните взаимоотношения не отстъпва на западноевропейските, които имат дълга история, коментира той.
През 45-те години на БИСА/БСК сред значимите постижения е учредяването на първия рисков капиталов фонд в България и първата търговска банка, които подпомогнаха развитието на над 600 малки и средни предприятия. Много от тях все още успешно функционират. Освен това, организацията е активна в създаването на технологични паркове към Техническите университети в София и Варна, които работят в сферата на технологичния трансфер.
Също така, годинитe ще бъдат запомнени със създаването на Софийската фондова борса, основите на съвременния български фондов пазар; въвеждането на Арбитражния съд за по-бързото решаване на търговски спорове; създаването на първите здравни и пенсионни фондове, както и на първата лизингова компания – „Интерлийз“ АД; реализирането на първата интернет мрежа в България и първият електронен подпис (BulSign) чрез международна сертифицираща организация GlobalSign.
