Конференцията, организирана от ДЕБАТИ.бг, „Политиките на България в евроатлантическата реалност” събра множество високи гости, обединени от възможността да участват в дискусия за постигнатото и приоритетите на България днес.
Форумът се проведе в представителството на Европейската комисия и Европейския парламент в София и се радва на голям обществен и медиен интерес – присъстваха близо 100 експерти, политици, общественици, граждани и студенти и десетки представители на медиите.
Лектори на събитието бяха бившият министър-председател на Белгия и бивш председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, Американският посланик в България н. пр. Ерик Рубин, президентът на Р България в периода 2012-2017 г. Росен Плевнелиев, бившият министър-председател на България (1991-1992 г.) и настоящ конституционен съдия Филип Димитров и икономистът и създател на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев.
Сред основните теми на форума бяха политическото и икономическото състояние на България, както и развитието й като демократична държава, стояща твърдо в ЕС и НАТО, приоритетите й в навечерието на европейските избори, както и състоянието на ЕС и неговото бъдеще.
Той подчерта, че не трябва да забравяме, че Европейският проект има нужда от всеотдайна безспирна работа, за да се справи с външните и вътрешните заплахи и да излезе след тях по-силен от всякога. Като такива заплахи г-н Ромпой очерта ширещия се популизъм, наближаващата икономическа рецесия, Брекзит, заплахите, идващи от Русия, и миграционния въпрос.
Бившият белгийски премиер подчерта, че светът се променя и не трябва да сме носталгични към миналото. Вместо това, всички европейци трябва да работим заедно за икономически и технологичен просперитет.
Втори по ред на конференцията „Политиките на България в евроатлантическата реалност” изказване направи американският посланик у нас н. пр. Ерик Рубин. Той изтъкна, че диверсификацията на енергийните източници в България и развитието на отбранителните й способности са ключови приоритети за страната ни и заяви ясната подкрепа на САЩ за изпълняването им.
Г-н Рубин съобщи, че САЩ наблюдава с голям интерес проекта за изграждане на интерконектора с Гърция, чрез който страната ни ще има възможност да внася синьо гориво от други източници и да преодолее зависимостта си от руския газ.
Американският посланик коментира и някои притеснения, изразени в българското общество в контекста на стратегически важната за България сделка за закупуване на изтребителите F-16.
„Бяха изразени тревоги във връзка с цената. България ще получи възможно най-добрата цена, което означава ангажимент от страна на САЩ за подкрепа към българската армия и военната авиация. Аз смятам, че цената е разумна. Разбирам, че това са много пари, затова ние ще подкрепим възможно най-добрите условия, имайки предвид нуждите и реалността в България“, категоричен беше г-н Рубин.
Темата за отбраната засегна и президентът в периода 2012-2017 г. Росен Плевнелиев по време на речта си в рамките на първия панел от дискусията. Той подчерта, че страната ни все още харчи огромни суми, за да поддържа старите руски самолети, които не са съвместими с бойните способности на НАТО поради причината, че дълго отлагахме купуването на нови изтребители.
„Учудвам се безкрайно много от липсата на дебат по същество за всички аспекти на решението да се закупи F-16. Знаете ли например колко пари е наляла България в т. нар. „комуникационни канали”, т.е. в поддръжката на МиГ-29 в последните 10 години?… Ние наляхме – чуйте цифрата – 600 млн. лева в комуникационните системи, които поддържат МиГ-29, който отдавна трябваше да отиде в историята, само и само защото отлагаме едно важно решение в продължение на вече десетки години”, каза г-н Плевнелиев.
Единствено чрез модернизация на бойните ни способности ще бъдем наистина равнопоставени членове на НАТО и ЕС, категоричен бе президентът Плевнелиев.
Той коментира и енергийната сигурност на страната ни. По думите му ЕС и НАТО дават гаранции за България, че може да бъде енергийно стабилна, което ще я направи много по-конкурентоспособна на световния пазар.
Г-н Плевнелиев бе категоричен, че страната ни не трябва повече да зависи от енергийните доставки на Русия и е крайно време да направи решителни стъпки към промяна на това положение.
Бившият министър-председател на България (1991-1992 г.) и настоящ конституционен съдия Филип Димитров обърна внимание на законодателния процес у нас днес. Той цитира статистика, според която парламентът приема около 100 законопроекта годишно. По този начин Димитров опроверга твърденията, че българските народни представители не работят. Настоящият конституционен съдия обаче постави под съмнение качеството на законодателния процес.
„Има обаче една много интересна динамика – между 9 и 40 законодателни акта годишно биват изменяни повече от един път. В една епоха, когато всички говорят за това, че най-важното нещо е промяната, когато всички търсят доказателство за това, че ние извършваме промяна, това може би не е толкова удивително. Очевидно е обаче, че това събужда въпроса дали са достатъчно съвършени актовете, които се произвеждат и остава място за коментар дали по най-добрия начин извършваните изменения са правени в съответния момент, или това налага последващи”, каза в речта си Филип Димитров.
Сред най-често изменяните законодателни актове са Кодексът за социално осигуряване и Кодексът на труда. Законът за съдебната власт обаче попада в тази статистика като най-често изменяният нормативен акт.
Филип Димитров подчерта, че когато у нас се говори за разделение на властите, съдебната власт също трябва неизменно да бъде вкарвана в сметката. И направи ключова забележка:
„Една власт е власт тогава, когато може сериозно да се противопостави на останалите.”
Темата за икономическото развитие на демократична България през последните 20 години засегна основателят на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев в речта си по време на форума „Политиките на България в евроатлантическата реалност”.
Той подчерта, че още във фундамента на ЕС е заложено уважението към суверенитета на отделните страни членки. Смисълът на включването ни в Европа според Станчев, е бил да затворим страницата на миналото на тоталитаризма в България. И тази мисия е изпълнена.
Експертът изтъкна големите постижения на страната ни в икономиката през последните години. Той цитира данни, според които България сред всички „нови” членки на ЕС най-бързо увеличава реалните доходи на гражданите си – от 2004 г. насам те са се увеличили поне два пъти. Само за последните 7 години у нас реалните доходи на домакинствата са нараснали с 30%.
Доц. Станчев развенча твърденията, че има отлив на чуждестранни инвестиции у нас и цитира статистиката.
„Днес всички се оплакват от отлива на чуждестранни инвестиции – това е и така, и не е така. В една икономика като българската, която е около три пъти по-малка от „Кока-кола”, когато влязат 100 млрд. не може да се очаква, че ще има много нови неща, защото това, което е влязло, носи доход. България е на първо място като действие на чуждестранните инвестиции в периода 2008-2010 г. в Европа. Чуждестранните инвестиции формират 35-40% от инвестициите в страната и това е най-високият дял на чуждестранни инвестиции спрямо новите страни членки”, категоричен бе Станчев.
Конференцията „Политиките на България в евроатлантическата реалност” изпълни мисията си да събере десетки експерти, политици и общественици, които седнаха и разговаряха за важните за България и Европа теми.
Днес, когато страната е само на 20 дни разстояние от ключови избори за Европейски парламент, мнението на всички заинтересовани от бъдещето на Европа страни бе чуто и широко отразено. А именно откритият и честен диалог стои в основата на всяко демократично общество с ясно изразени евроатлантически ценности.
