Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.

 

 

Г-н Казанджиев, преди няколко дни на енергийна конференция и премиерът, и министърът на енергетиката заявиха, че България ще започне преговори със САЩ за доставка на втечнен природен газ. Другата новина беше, че на 20 май правим първата копка за интеконектора с Гърция. Ако и двете новини са верни, са добри новини. Така ли е?

Не бихме могли да обвиняваме в разпространяване на невярна информация министър-председателя. Въпреки това такива преговори би трябвало да се инициират от търговските компании, а не на ниво правителство. Явно обаче има намерения в тази посока, дано те бъдат реализирани.

Друг е въпросът как ще се реализират тези доставки на втечнен природен газ, защото чисто технологично те са доста комплицирани. Но анонсът в тази посока е правилен. България трябва да търси нови източници на природен газ, в това число и американски втечнен природен газ.

В региона на Средиземноморието се предлагат доставки от различни източници, стига да има възможност те да бъдат ползвани и от България.

По отношение на втората информация – тя е обнадеждаваща за реализация на проекта „Стара Загора-Комотини”. Дано тази първа копка да е последна, защото доколкото ми е известно, както е известно и на слушателите и зрителите, това е поредната първа копка на този проект. Дано да няма забавяне и най-накрая той да се реализира.

Министър-председателят каза и нещо друго интересно – че България и сега може да внася втечнен природен газ през газопровода през Солун. Така ли е това и ако да, защо не се възползваме?

Не зная как министър-председателят си представя този внос на втечнен природен газ през газопровода от Солун към България. Чисто теоретично такива едни доставки са възможни като суапови сделки, но за пренос на физически обеми природен газ от Гърция към България като задължително условие за реализацията на такива доставки е спиране на транзита на руски природен газ през българската транзитна газопреносна система.

Възможностите за обратен пренос, т.е. реверс на газопровода в Петрич са реални, този проект вече беше реализиран, има технически възможности, но, както споменах, физически обеми е невъзможно да бъдат доставяни без спиране на транзита на руски природен газ.

Знаем, че от много години се говори за диверсификация на източниците на газ за България, но като че ли реални стъпки в тази посока не бяха направени. Вижда ли се сега наличие на политическа воля сега, за да бъдат завършени споменатите проекти?

Знаете ли, много е спорно дали има политическа воля за реализацията на тези проекти, или се пристъпва към изграждането им в определен порядък от гледна точка на защита на пазара на природен газ за до сега доставящите.

Но от техническа гледна точка нещата вече са по-добри, отколкото бяха преди години. Да започнем от изток на запад: връзката с Турция вече става реверсивна. От 1 януари се очаква тя да заработи на търговски принцип и доставките за транзита през България да започнат да се реализират по този газопровод.

Това означава, че се спира транзитът на газ през Трансбалканския газопровод и започват доставките по „Турски поток” за Гърция и Македония. Поне това са към настоящия момент очертаващите се реалности.  За България доставките на природен газ вероятно ще продължат през румънския газопровод „Ямбург-Западна граница”, възможно е да минат и през „Турски поток”.

Така или иначе всички технически възможности започват постепенно да се реализират. Ключов момент обаче за диверсификацията на източниците на природен газ за България (говоря за доставки на втечнен природен газ) е изграждането на прословутия терминал за втечнен природен газ в Александруполис.

За съжаление се работи по този проект и се дискутира от близо 15 години, но няма почти нищо физически изпълнено. Не знам какви са причините, но това преди всички е свързано с липсата на политическа воля и желание този проект да се реализира.

В тази връзка правя и коментара за интерконектора „Стара Загора-Комотини”, която на времето беше от действително стратегическо значение за доставките и диверсификацията на източниците, но нейното значение без изграждането на този терминал би било много ограничено.

Така или иначе, възможност и в тази посока съществува. Съществува и друга възможност за диверсификация – междусистемната връзка с Румъния. От там бихме могли да доставяме румънски природен газ по съществуващите газопроводи. Началото на добива на природен газ от черноморските находища на Румъния също е добра възможност за това.

Както виждате,  техническите възможности за диверсификация на доставките се увеличават. Единственото, което липсва вероятно е увеличаване на политическата воля и желание за реализиране на такива доставки – още повече на търговски принцип.

Надежда, че нещата лека-полека се променят, са и действията на „Булгаргаз”, който преди известно време сключи договор за доставка на природен газ от Гърция на сравнително ниски цени (разбира се, става дума за втечнен природен газ).

Такива възможности съществуват, но от това, което разбирам и онова, което реално се случва е, че всъщност доставките за България ще бъдат на принципа на суапови сделки, а не като реално пренесени физически обем природен газ.

Нека да обясним за зрителите какво означават суаповите сделки.

Най-простото обяснение е, че „Булгаргаз” купува природен газ LNG в Гърция на вход Ревитуса, предоставя го на гръцката DEPA (държавната газова компания на Гърция, бел. ред.) или на съответния контагент, който ще го ползва. Той от своя страна за сметка на газа, който си доставя от Русия, предоставя част от него на „Булгаргаз” в България.

Т.е. ние нямаме физически пренос през границата между България и Гърция, а имаме обмяна на количества природен газ от 2 източника. Това е всъщност суаповата сделка. Всъщност тези сделки не могат да не се случат без участието на трета страна, която е съгласна с това. В случая това е „Газпром Експорт”. Това означава, че и тези доставки на „Булгаргаз” са зависими от основния им доставчик – „Газпром”.

Какви са цените в момента на газа от Русия, на този от Азербайджан и на втченения газ от САЩ и как очаквате да се развиват те през следващите години?

В интерес на истината ме хващате неподготвен. Цената на тръбопроводния газ от Русия е известна, тя е дискутирана в КЕВР. Остава практически същата – от порядъка на около 400 лева на българска граница.

Цената на азерския газ ще се определя на търговски принцип и ще бъде съпоставима с тази от Русия като тръбопроводен газ, стига да дойде до България. Разбира се, наличието на конкуренция ще повлияе на тази цена.

По отношение на цената на LNG – през летния период тя е значително по-ниска от тази на тръбопроводния газ, почти два пъти. Това е една от причините, поради които „Булгаргаз” го използва, за да набави евтини запаси за зимния сезон.

Така че българският потребител трябва да свикне с тази динамика на цените на природния газ, която е на международните пазари, да приеме нещата такива, каквито са и да се надява, че „Булгаргаз” и основните доставчици на природен газ ще бъдат разумни в своята ценова политика и в стремежа си да доставят на българските потребители по-евтин газ.

През последните дни в руски медии се появи информацията, че България дължи около 100 млн. евро на „Газпром” заради спирането на „Южен поток”. Така ли е това в действителност?

Да, доколкото ми е известно, това е сумата, която е предоставена като кредит на Българския енергиен холдинг за участие в капитала на компанията „Южен поток – България”.

Към настоящия момент не се знае каква е съдбата на тази компания. Тя беше обявена в ликвидация, дали е правен баланс на компанията, дали се знае къде са тези пари – не е ясно. Така или иначе тези средства са в баланса на БЕХ, той е длъжен да ги върне доколкото разбирам само в рамките на главницата, не е обременена с лихви.

Това са нормални търговски взаимоотношения между две компании. Големият проблем е, че България и БЕХ се натоварват с разходи, които всъщност не обслужват интересите на компанията или поне не в такава степен, както обслужват интересите на „Газпром”, например.

Има една гръцка сентенция: „Бой се от данайците, ако и да носят дарове”. Ако я перифразираме, тя означава, че човек трябва много добре да си прави сметката, когато търси финансова подкрепа или помощ от страна, която не е показала добронамереност към него.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!