Бюджетът на ЕС за следващия програмен период 2021 – 2027 г. вече може да стане факт. Полша и Унгария се отказаха от ветото, след като изпаднаха в изолация заради нежеланието си да приемат обвързването на средствата от ЕС и достъпа до тях с върховенството на закона.
Така бюджетът за следващите седем години ще бъде 1 824,3 млрд. евро. Той включва Многогодишната финансова рамка (МФР), която е 1 074,3 млрд. евро и Next Generation EU (NGEU)- 750 млрд. евро или т.нар Пакет за възстановяване във връзка с COVID-19, предварително захранен за първите години.
Фондът за възстановяване от 750 млрд. евро е специално създаден, за да помогне на държавите да се справят с коронавирусната пандемия. 390 млрд. евро отиват за грантове, а 360 млрд. евро –ще бъдат под формата на заеми
Как се разпределят парите за периода 2021-2027 година?
Възстановяване от кризата
Част от фонда за възстановяване – 321,5 млрд. евро ще бъдат под формата на грантове за държавите членки, 360 млрд. ще бъдат отпускани като заеми за най-пострадалите европейски икономики.
Целта е държавите да бъдат подпомогнати, за да се справят по-лесно с кризата. Грантовете обаче ще бъдат обвързани с план за възстановяване, който всяка една държава трябва сама да състави. Това означава, че ще бъдат необходими и много реформи във всяка една страна членка на ЕС.
Страните ще получат пари, въз основа на техния прогрес по въпросните реформи. Под натиска да спестят пари, лидерите отхвърлиха идеята за „инструмент за платежоспособност” в размер на 26 млрд. евро, който трябваше да подпомогне компаниите, застрашени от фалит заради кризата.
Земеделие
Общата политика в областта на земеделието ще разполага с 336,4 млрд. евро, разпределени както следва: 258,6 млрд. евро по първия стълб – който основно финансира директни плащания на земеделските производители 77,9 млрд. евро за развитие на селските райони – с тях ще се финансират зелени и социални програми Все пак парите за земеделие са по-малко с 46 млрд. евро в сравнение с предишния финансов период – 2014-2020г.
Новата сделка включва още 7,5 млрд. евро безвъзмездни средства за развитие на селските райони от фонда за възстановяване на ЕС, предназначени да помогнат на земеделските производители да посрещнат климатичните амбиции на блока. Сумата все пак е наполовина по-малка, отколкото се предвиждаше в началото.
Кохезия (политика на сближаване)
Кохезионните фондове, чиято цел е да уеднаквят стандарта на живот в държавите членки – ще бъдат в размер на 330 млрд. евро. По новата програма ReactEU, която е част от фонда за възстановяване, пък ще бъдат отпуснати 47,5 млрд. евро. През последните две години южните и източните страни се бориха усилено, за да запазят първоначално предложените от комисията 330,6 млрд. евро по кохезионните фондове. Парите по тези програми обаче са с 10% по-малко в сравнение с предишния програмен период.
Климат
Лидерите се съгласиха да отделят 30% от общия бюджет на ЕС за климатичните цели. Освен това ще бъде създаден нов Фонд за справедлив преход, който да помогне на замърсяващите региони да финансират преминаването към по-чисти индустрии. След като помощта по това перо бе орязана значително, в крайна сметка в новия бюджет на ЕС останаха 17,5 млрд. за тези цели. Полша ще има достъп до 50% от общите средства.
Здравеопазване
Новото в бюджета са парите за здравеопазване. В условията на глобална пандемия, новата здравна програма ще получи едва 1,7 млрд. евро. Плановете бяха да се заделят 8 млрд. от фонда за възстановяване, но те се разпаднаха по време на преговорите.
RescEU, отделна програма, използвана за набавяне на медицинско оборудване, както и други спешни средства, ще получи общо 3 милиарда евро.
Иновации
Хоризонт Европа ще получи 80,9 млрд. евро (75,9 млрд. евро от МФР и 5 млрд. евро от фонда за възстановяване). Това са 16,2 млрд. евро повече от предходния период на бюджета.
Дигитализация
Програмата „Дигитална Европа” за финансиране на високоефективни компютри, изкуствен интелект и киберсигурност получи малко под 6,8 милиарда евро. Първоначалният план на Комисията обаче предлагаше за дигитализация да се похарчат 8,2 млрд. евро, особено в ситуация, в която ЕС трябва да се конкурира с държави като САЩ и Китай.
Инфраструктура
Транспортната инфраструктура ще може да се възползва от 11,4 млрд. евро (плюс 10 млрд. от фондовете за регионално развитие). В това число попадат 1,4 млрд. за железопътен транспорт, 5,2 млрд. за енергийна инфраструктура, 1,8 млрд. евро за дигитална инфраструктура и 13,2 млрд. за космическата програма на ЕС. Развитие и миграция Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество ще разполага със 70,8 млрд. от европейския бюджет. През настоящия програмен период, блокът похарчи 71,8 млрд. по същата програма. Миграцията и граничният контрол ще получат голямо парче от новия бюджет – 22,7 млрд. евро, въпреки че комисията настоя за 30,8 млрд.
Емисии и рециклиране
Планът предвижда да се заплаща такса за нерециклируемите пластмаси от 1 януари 2021г. Предвижда се още да се събират приходи от системата за търговия с въглеродните емисии на блока.
Върховенство на закона
Предложението европейското финансиране да е обвързано с върховенството на закона, предизвика най-големите дебати. В крайна сметка предложението беше прието.
По-малки вноски
Крайната сделка включва годишни отстъпки върху вноските в бюджета – така наречените отстъпки – на пет държави: Германия (3.671 милиарда евро годишно); Холандия (1.921 милиарда евро годишно); Швеция (1,069 милиарда евро годишно); Австрия (565 милиона евро годишно); и Дания (377 милиона евро годишно).
Той също така съдържа редица персонализирани подаръци за различни страни, включително 200 милиона евро за Белгия и България, и 1,6 милиарда евро за Чехия.
Брекзит
Бюджетът включва 5 милиарда евро за специален резерв за приспособяване към Брекзит. Тези пари ще отидат към държавите и индустриите, които ще се най-засегнати от напускането на Великобритания.
Какво ще получи България?
България ще получи 9,2 млрд. евро под формата на грантове и 3,2 милиарда евро- заеми. От тях 5 млрд. евро са за регионално развитие, 2 млрд. евро за заетост, 1.5 млрд за околна среда, а 1 млрд. за енергиен преход.
Какво представлява Многогодишната финансова рамка?
Дългосрочният бюджет на ЕС е наричан Многогодишната финансова рамка (или МФР, накратко). Той определя таван на средствата, които ЕС може да инвестира за дълъг период от време (поне пет години) в различни области. Последните дългосрочни рамки са за период от седем години.
Една от причините ЕС да има дългосрочен бюджет (наред с годишните бюджети) е осигуряването на предвидимост и ефективност на програмите, които ЕС възнамерява да финансира. Тази предвидимост е нужна например на учените, които работят по проекти в продължение на години.
Разбира се, не всичко може да се предвиди с точност за години напред и затова бюджетът трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да може да реагира на непредвидени спешни случаи и кризи като епидемията от COVID-19. Затова в него са включени инструменти, които могат да се ползват при нужда.
Например, Фондът на ЕС за солидарност е създаден, за да осигурява финансова помощ при големи бедствия в държава членка. Съществува и Фонд за приспособяване към глобализацията, който цели да помогне за намирането на нова работа на работници, уволнени вследствие на структурни промени в световната икономика или на икономическа криза.
От началото на кризата с коронавируса ЕС осигуряваше финансиране за преодоляване на социално-икономическите ефекти от пандемията и подкрепа на системите на задравеопазването в страните от ЕС.
За разлика от националните бюджети бюджетът на ЕС е в голяма степен инвестиционен бюджет – например, той не финансира разходи за начално образование или отбрана. Вместо това акцентът е върху ключови области, където съвместната работа на европейско ниво може да засили икономическия растеж и конкурентоспособността или да покаже реална солидарност в подкрепа на най-силно засегнатите от кризи като тази с COVID-19.
Как се финансира дългосрочният бюджет на ЕС
Дългосрочният бюджет има сложна система на източници на финансиране. Тук се включват:
- директни вноски от страните в ЕС;
- вносни мита за стоките, които влизат в границите на ЕС от външни страни;
- глоби, налагани на компании, които нарушават правилата на ЕС за честна конкуренция.
За да спести пари на страните в ЕС, особено предвид последиците от пандемията от коронавируса, Парламентът иска да бъде променен начинът на финансиране на бюджета на ЕС. Депутатите настояваха и се договориха за нови източници на приходи.
Вследствие на пандемията се очаква Брутният национален доход на страните в ЕС да намалее.
Въвеждат се нови собствени ресурси
Новите собствени ресурси ще се въведат на четири етапа. От 1 януари стартира принос на база нерециклирани пластмасови отпадъци, две години по-късно- механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и данък върху цифровите технологии. От началото на 2023-та година трябва да влезе и схемата на ЕС за търговия с емисии на база собствени ресурси (възможно разширяване към сектора на въздухоплаването и морския сектор).
Постъпленията от новите собствени ресурси, въведени след 2021 г., ще бъдат използвани за предсрочно погасяване на заемите по линия на възстановителния пакет за коронавируса.
