Европейският център за ядрени изследвания CERN задвижи планове за изграждане на нов 100-километров кръгъл суперколайдер, съобщи в. „Индипендънт“.
За сравнение Големият адронен ускорител /колайдер, спицифичен ускорител, ползван и за сблъскване на частици – бел. ред./ е с дължина 27 км. В момента той се модернизира и се очаква да бъде рестартиран през май 2021 г. до 2024 г., преди да започне последното си действие през 2027 г.
Новата машина, наречена Future Circular Collider, вероятно ще струва поне 21 милиарда евро. Очаква се тя да бъде построена на подземно място в Женева приблизително до 2038 година.
Въпреки че все още не е дадено окончателно одобрение, CERN може да предприеме по-активен подход при проектирането на колайдера, използвайки ресурси, разпределени по друг начин за алтернативни конструкции, като линеен електрон-позитронен ускорител или ускорител за мюони, според изданието Nature .
Цел на по-късните етапи на развитието на CERN ще бъде изграждане на електронно-позитронен колайдер за производство и изучаване на бозона на Хигс. След това тази машина ще бъде разглобена и заменена с протонна машина, която ще търси нови частици, за да завърши или опровергае нашето сегашно разбиране за физиката.
До 2050 г. би могло да стани възможно да се сблъскват частиците с приблизително шест пъти по-голяма сила (100 тераелектронволта) от тази на Големия адронен колайдер.
„Да се изследва природата на най-късите разстояния и да се търсят най-малките неща, които можем да видим… това е истинска проучвателна мисия. Всички са съгласни, че точно това трябва да направим. Въпросът беше: коя е най-добрата машина за това? “ заяви професор Джон Бътърърт от Университетския колеж в Лондон.
Въпреки това планът не е общоприет във физическата общност. Учените казват, че става въпрос за високорисков сценарий с висока печалба, но с малка гаранция за възвръщаемост на инвестицията.
„Говорим за десетки милиарди. Просто мисля, че няма достатъчно научен потенциал за извършването на такъв тип изследвания в момента – заяви пред в. „Гардиън“ Сабине Хосенфелдер, теоретичен физик от Франкфуртския институт за напреднали изследвания в Германия.
Тя смята това в някаква степен за безотговорно и запита защон вместо този проект не се вложет парите в международен център за климатични модели или пандемични модели.
