Законодателната комисия на черногорския парламент одобри правителствения законопроект за свободата на вероизповеданията. Членовете на управляващото мнозинство гласуваха в подкрепа на предложения закон, против се обявиха от опозиционния „Демократичен фронт“ и СНП, съобщава Vijesti.
Ключов момент в новия закон е проверката на легитимността върху собствеността на религиозните сгради. Законът предвижда, че религиозни обекти и земя, построени или придобити за сметка на държавата след 1 декември 1918 г., ще станат държавна собственост, освен ако няма доказателства за собственост на религиозната общност върху тези обекти, които в момента се използват. Законът фактически ще лиши от влияние Сръбската православна църква, която ще пострада най-много в имотно отношение и е определяна от президента Мило Джуканович като най-важният инструмент на великосръбския хегемонизъм в балканската държава.
Преди началото на заседанието пред парламента на протест се събраха сръбски духовници начело с митрополит Амфилохие.
„В Черна гора, както и другаде, където има върховенство на закона, собствеността върху имот може да бъде установена само чрез доказателство за собственост. Обявяването за юридическо лице може да стане само след регистриране в държавен орган. Публичните културни блага могат да се ползват само при спазването на закона”, заяви вицепремиерът Зоран Пажин.
През последните десетилетия битува широко разпространеното, но изключително погрешно мнение, че черногорците са изключително близки и най-верни от всички южнославянски народи на сърбите. Това не е точно така. Черна гора има дълъг държавен живот преди да попадне в лапите на династията на Караджорджевичите след 1 декември 1918 г.
Важна роля за създаването на черногорската държава има местното православно духовенство. Фактическият водач на националноосвободителното движение в началото на 19 век е духовникът княз Данило, който създава теократична държава, в която черногорската църква има огромно значение и тя е водеща във всички сфери на живота.
