българин, Съединението

На 6 септември честваме 136 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър Първи. 6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.

Съединението определи съдбата на България за векове напред. То беше подготвено от редица важни събития преди него – от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската освободителна война.

Съединението беше в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско – Преображенското въстание, обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития бяха насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към майка България. Съединението даде урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние, със своята военна и икономическа мощ определят хода на историческото развитие. И този урок се състои в това, че колкото и да са силни тези велики сили, те трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение.

Защото несправедливият Берлински договор с решенията си предопредели такова развитие в нашия регион, което създаваше конфликти и се пораждаха войни. Вследствие на неговите политически неадекватни решения беше разединена България, а в нашия регион последваха три войни – Сръбско-Българската от 1885, Балканската и Междусъюзническата война от 1913 г. Но най-важното е, че в резултат на Съединението България стана по-силна политически, икономически и духовно. Гласът на България стана по-силен и нарасна влиянието й при решаването на съдбата на Европа. България укрепна и с това, че тя привличаше нашите сънародници, останали под чуждо робство, имаше възможност да съдейства за тяхното освобождение. Друг е въпросът, че ние нямахме историческия шанс да реализираме тази възможност. Но със Съединението България възмогна икономически, културно и стана сериозен фактор на нашия континент.

Уроците на Съединението са актуални и днес. Съединението стана, защото българският народ го искаше, защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение. И неслучайно дядо Вазов, който по най-точен начин чувстваше пулса на своя народ, каза, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило вече в душите на хората. Един от големите уроци на Съединението е, че политиците и държавниците по онова време бяха на висотата на своя народ. Някои от тях имаха различни убеждения. Но неоспоримото им достойнство беше в това, че пренебрегнаха личните си вражди и разногласия в името на важната национална цел – обединението на България, съединението на двете разпокъсани части.

Военното министерство с празнична програма по повод 136-ата годишнина от Съединението

Министърът на отбраната Георги Панайотов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще участват днес в тържествената проверка (заря) в гр. Пловдив, посветена на 136-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Тя ще започне в 20.30 ч. на площад „Съединение“ в града и в нея ще участват представителни блокове от Съвместното командване на специалните операции (СКСО), Сухопътните войски и Военновъздушните сили. Командващ зарята ще бъде командирът на СКСО генерал-майор Явор Матеев, съобщиха от Министерството на отбраната.

Представителни военни формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Националния военен университет и Националната гвардейска част ще участват в тържествата за отбелязване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия в цялата страна. Военнослужещите ще отдадат воински почести на загиналите за национално освобождение и обединение.

В празничния ден, на 6 септември, в град Неделино военнослужещи от 101-ви алпийски полк – Смолян и Представителният духов оркестър на Сухопътните войски ще отбележат деня на Съединението с тържествена проверка (заря), която ще започне в 21.00 ч.

В Стара Загора с тържествен военен ритуал от 10.30 ч. представителни формирования от 2-ра механизирана бригада ще поднесат венци и цветя пред паметника на „Защитниците на Стара Загора“.

Военнослужещите от Бригадното командване ще участват в ритуали по полагане на венци и цветя в знак на признателност, които ще започнат в 10.30 ч. пред паметника на загиналите във войните 1912-1918 г. в гр. Враца и в 11.00 ч. на централния площад в гр. Сандански.

Военнослужещи от военно формирование 22 160 в 11.00 ч. ще поднесат цветя пред паметника на 4-и пехотен полк в гр. Плевен.

Военнослужещи от 4-и артилерийски полк в гр. Асеновград ще отдадат воински почести и ще поднесат венци пред паметните плочи на Пере Тошев в града (от 9.30 ч.), пред паметната плоча на Конушенската чета в с. Конуш (от 11.00 ч.) и пред паметника на поп Ангел Чолаков в с. Новаково (от 13.30 ч.).

Денят на Съединението ще бъде отбелязан тържествено и в гр. Хасково, където от 11.00 ч. пред паметника на Незнайния воин на площад „Свобода” ще се състои ритуал по полагане на венци и цветя с участието на военнослужещи от военно формирование 52 740 от състава на 2-а механизирана бригада.

В гр. Русе представителни части от военно формирование 32 420 ще участват в честването на празника, което ще започне в 11.00 ч. на площад „Александър Батенберг” пред паметника на загиналите български воини в Сръбско-българската война.

Курсантите от Националния военен университет ще участват в ритуалите за отбелязване на Деня на Съединението в гр. Велико Търново, където в 10.30 ч. пред сградата на общината ще бъде издигнато националното знаме на Република България, а в 11.00 ч ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника Майка България.

Представителни формирования от Военноморските сили ще участват в тържествата за отбелязване на 136-ата годишнина от Съединението на България в градовете Варна и Бургас.

В София в празничния ден в 12.00 ч. пред сградата на Администрацията на Президента на Република България ще се извърши тържествена смяна на почетния гвардейски караул.

В деня, в който отбелязваме Съединението, Националният военноисторически музей (НВИМ) ще предложи на своите посетители една историческа разходка 136 години назад с изложбата „София – столица на обединена България“. По повод празника постоянната експозиция и временните изложби на Музея извънредно ще бъдат отворени за посещение със стандартното работно време (от 10.00 ч. до 18.00 ч.) и входни такси.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!