Отказът да се разшири шенгенското пространство в България и Румъния е очевиден пример за липса на солидарност, неуважение към ангажиментите и пренебрегване на собствения процес на вземане на решения в ЕС, пише евродепутатът и председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев за Euractiv.
Изминаха повече от седем години, откакто България и Румъния изпълниха всички правни и технически изисквания за присъединяване към Шенгенското пространство. И това е било потвърждавано многократно от Европейския съвет, Съвета на министрите, Парламента и Комисията.
Защо го искаме, защо точно сега и защо това е ще бъде добре за всички?
Свободното движение е сред най-известните постижения на ЕС
Премахването на контрола по вътрешните граници е едно от най-големите и най-осезаеми постижения на европейската интеграция. Изграждането на доверие, осигуряването на безопасност и отстраняването на стените след продължителната история на войни и кръвопролития отнеха много години.
Полученото в резултат свободно движение на хора, стоки, услуги и капитал, което познаваме днес, е това, което най-много поощрява чувството ни за принадлежност към обща структура, общо пространство на споделена свобода, мир и просперитет. Това е същността на чувството за самостоятелност на ЕС.
„Обединени в многообразието” за мен означава, че можем да бъдем европейци и българи/ румънци /немци /нидерландци и т.н. Чувството на европеец не трябва да бъде политическа позиция или етикет на бюрокрация от Брюксел. Това е по-скоро понятието за единство, имащо много общо, въпреки различния от етнически или национален произход.
Днес имаме TGV, Eurostar, дори и трамваи, които пътуват между Франция и Германия – и отиването в чужбина вече не ни кара да се чувстваме като чужденци. Може би се чувстваме различно в друга страна, но не и като „чужденеци”. Милиони европейци сега приемат това за даденост, а и не би трябвало да бъде по друг начин.
Въпреки това, гражданите на България и Румъния, както и тези, които пътуват до или през тези страни, още не се ползват с това преимущество поради политическо бездействие.
Политическото бездействие подхранва популистките гласове
Цената на това политическо бездействие е дълбока и широка. Тя засилва популистките гласове в редица държави-членки, които използват това като пример за двойни стандарти и упреквайки институциите на ЕС, че третират източноевропейците като граждани от втора класа.
Това подхранва чувството за несправедливост и намалява популярността на ЕС в нашите общества, което допълнително подкопава обществената подкрепа за общи европейски действия във време, когато единството е най-необходимо. Не е чудно, че виждаме намаляването на избирателната активност на европейските избори, намаляването на подкрепата за „традиционните” партии и възхода на силите срещу ЕС.
Става въпрос и за пари
Свободното движение е това, което направи възможен единния пазар – донесе огромни икономически ползи, като значително намали разногласията между търговските партньори и улесни интеграцията на трансграничната търговия. Повече от 1,7 милиона души работят в друга шенгенска страна, а всеки ден около 3,5 милиона души пресичат вътрешните граници на Шенген.
Има повече от 24 милиона командировки и 57 милиона трансгранични движения на стоки в Шенгенското пространство всяка година. Редица проучвания поставят потенциалните разходи за повторно въвеждане на граничен контрол в Шенгенското пространство с до 20 милиарда евро еднократни разходи и между 2 милиарда евро и 4 милиарда евро годишни оперативни разходи.
Сега разгледайте изгубените печалби и възможности, защото Съветът съзнателно забавя процеса в продължение на 7 години, във времена, когато икономическият растеж създава или нарушава политиката в наши дни. ЕС отдавна се бори да преодолее различията между държавите и регионите, и е разработил редица инструменти за насърчаване на сближаването. Но запазването на тези вътрешни граници служи само за обратната цел.
Сигурността изисква общо действие, а не фрагментация
Серията от трагични събития на територията на ЕС, както и все по-трудната международна среда за сигурност, болезнено показа, че всички ние сме изправени пред общи предизвикателства в областта на сигурността. Ето защо е наложително да поддържаме правилния баланс между свободното движение и сигурността. Това може да бъде постигнато единствено чрез координирана и стабилна правна рамка, в която всички са равни.
Нещо повече, управлението на границите е скъпоструващо усилие – ние трябва да съсредоточим ресурсите си върху защитата на общите външни граници, вместо да се пазим едни от други.
България и Румъния в този случай се доказаха като надеждни партньори, защитаващи външните граници на ЕС още от началото на мигрантската криза и увеличаването на броя на търсещите убежище през 2013г.
Това, което виждаме днес по отношение на България и Румъния, не е най-яркият пример за вземане на решения в ЕС. Безкрайното удължаване на приемането на България и Румъния в Шенген подкопава процеса на европейска интеграция и сближаване, както и допълнително подкопава доверието в ЕС във времена, когато основните принципи и ценности са поставени под въпрос.
Сега имаме уникална възможност да демонстрираме последователност, като вземем политическо решение, което ще донесе незабавни осезаеми ползи за гражданите и икономиките.
Този въпрос вече се превърна в приоритетен – национален казус за гражданите на България и Румъния, както и тест за европейската цялост и единство. Независимо от сценария, бъдещият успех и силата на ЕС се крие в неговото истинско единство.
