Защо неандерталците са изчезнали преди 40 000 години все още се обсъжда енергично, но еволюционният биолог Николас Лонгрич разглежда доказателствата за война между тях и съвременните хора.

Преди около 600 000 години човечеството се разделило на две. Една група останала в Африка и се превърнала в нас – съвременните хора. Другата тръгнала по сушата – в Азия и след това в Европа, ставайки Homo neanderthalensis – неандерталците. Те не са били наши предци (с изключение на малко кръстосване), а сестрински вид, еволюирал паралелно.

Неандерталците ни очароват заради това, което ни казват за себе си – кои сме били и кои сме могли да станем. Изкушаващо е да ги видите в идиличен план, живеещи спокойно с природата и помежду си. Ако е така, може би болестите на човечеството – особено нашата териториалност, насилие, войни – не са вродени, а съвременни явления.

Биологията и палеонтологията обаче рисуват по-тъмна картина. Далеч от мирни, неандерталците вероятно са били опитни бойци и опасни воини, съперници на които са само съвременните хора.

Хищните сухоземни бозайници са териториални, особено ловците в глутници. Подобно на лъвовете, вълците и нашия собствен вид Homo sapiens, неандерталците са били сътрудничещи си ловци на едър дивеч. При други хищници на върха на хранителната верига, които имат малко естествени, пренаселеността води до конфликти за ловните полета. Неандерталците са изправени пред същия проблем – ако други видове не контролират броя им, конфликтът би назрял.

Тази териториалност има дълбоки корени в хората. Териториалните конфликти са интензивни и в най-близките ни роднини – шимпанзетата. Мъжките шимпанзета рутинно се групират, за да атакуват и убиват мъжки от съперничещи си групи – поведение поразително приличащо на човешка война. Това предполага, че агресията в сътруднимество се е развила в общ прародител на шимпанзетата и нас самите преди поне седем милиона години. Ако е така, неандерталците са наследили същите тези тенденции към кооперативна агресия.

Войната е неразделна част от това да бъдеш човек. Войната не е съвременно изобретение, а древна, основна част от нашата човешка същност. В исторически план всички народи са воювали. Най-старите ни писания са пълни с военни истории. Археологията разкрива древни крепости и битки, както и места от праисторически кланета, датиращи от хилядолетия назад.

Войната е човешка – и неандерталците много са приличали на нас. Ние сме изключително сходни в нашата черепна и скелетна анатомия и споделяме 99,7% от нашата ДНК. Поведението на неандерталците е било удивително като нашето. Палели огън, погребвали мъртвите си, правели модни бижута от миди и животински зъби, изработвали произведения на изкуството и каменни светилища. Ако неандерталците споделят толкова много от нашите творчески инстинкти, те вероятно също споделят много от нашите разрушителни инстинкти.

Археологическите сведения потвърждават, че неандерталците са били всичко друго, но не и мирни.

Неандерталенците били опитни ловци на едър дивеч, използвали копия, за да свалят елени, козирози, лосове, бизони, дори носорози и мамути. Това противоречи на мисълта, че те биха се поколебали да използват тези оръжия, ако техните семейства и земи са застрашени. Археологията предполага, че подобни конфликти са били нещо обичайно.

Праисторическата война оставя характерни знаци. Бухалка по главата е ефективен начин за убиване – бухалките са бързи, мощни, прецизни оръжия – така че праисторическите Homo sapiens често показват травма на черепа. Неандерталците също.

Друг признак на война е фрактурата на парирането, счупване на предмишницата, причинено от отблъскване на удари. Неандерталците също се оказват с много счупени ръце. Поне един неандерталец от пещерата Шанидар в Ирак е бил прободен с копие в гърдите. Травмата е била особено често срещана при млади неандерталци, както и смъртните случаи. Някои наранявания биха могли да бъдат получени при лов, но моделите съвпадат с тези, очаквани за хора, участващи в междуплеменна война – дребен, но интензивен, продължителен конфликт войни, доминирани от набези в партизански стил и засади, с по-редки битки.

Войната оставя невидима следа под формата на териториални граници. Най-доброто доказателство, че неандерталците не само са се борили, но и са се превъзхождали по време на война, е, че те са ни срещнали и не са били незабавно пометени. Вместо това в продължение на около 150 000 години неандерталците се противопоставяли на експанзията на съвременния човек.

Защо иначе би ни отнело толкова време да напуснем Африка? Не защото околната среда е била враждебна, а защото неандерталците вече процъфтявали в Европа и Азия.

Изключително малко вероятно е съвременните хора да се срещнат с неандерталците и да са решили просто да живеят и да оставят другите да живеят. Ако не друго, нарастването на населението неизбежно принуждава хората да придобиват повече земя, за да осигурят достатъчно територия за лов и добив на храна за децата си. Освен това агресивната военна стратегия също е добра еволюционна стратегия.

Вместо мир, в продължение на хиляди години трябва да сме тествали техните бойци и в продължение на хиляди години сме продължавали да губим. В оръжията, тактиката, стратегията сме били сравнително еднакви.

Неандерталците вероятно са имали тактически и стратегически предимства. Те са заемали Близкия изток в продължение на хилядолетия, без съмнение са получили задълбочени познания за терена, сезоните, как да живеят от местните растения и животни. По време на битка масивната им мускулеста конструкция трябва да ги е направила опустошителни бойци в близкия бой. Огромните им очи вероятно давали на неандерталците превъзходно зрение при слаба светлина, позволявайки им да маневрират на тъмно за засади и набези по зори.

Накрая безизходицата се счупила и приливът се изместил. Не знаем защо. Възможно е заради изобретяването на превъзхождащи оръжия с далечен обхват – лъкове, устройства за хвърляне на копия и бухалки. Нека Homo sapiens с леко телосложение да тормозят набитите неандерталци от разстояние, използвайки тактика „удряй и бягай“. Или може би по-добрите техники за лов и събиране позволяват на sapiens да хранят по-големи племена, създавайки числено превъзходство в битката.

Дори след като примитивният Homo sapiens нахлува от Африка преди 200 000 години, са били необходими над 150 000 години, за да завладее неандерталските земи. В Израел и Гърция архаичните Homo sapiens печелят земя само за да отстъпят срещу контраатаката на неандерталците, преди последната офанзива на съвременните Homo sapiens, започнала преди 125 000 години, да ги елиминира.

Това не е било блицкриг, както би се очаквало, ако неандерталците са били или пацифисти, или по-низши воини, а дълга война на изтощение. В крайна сметка сме спечелили. Но това не е било, защото те са били по-малко склонни да се бият. В крайна сметка ние вероятно сме станали по-добри във войната от тях.

Никълъс Р. Лонгрич е старши преподавател по еволюционна биология и палеонтология в Университета на Бат, Великобритания.

Текст: Би Би Си Фючър.