Верка Генева е извор на автентични народни песни от пазарджишкото село Варвара. Вече е над 80 години. Голямата любов към фолклора наследява от майка си Злата, една от най-гласовитите жени във Ветрен дол и после в някогашната махала Гара Варвара.
Верка е израснала в многолюдно семейство с 6 деца – пет сестри и един брат Иван, който наскоро навърши 90 години и продължава да живее във Варвара. Жива е и сестра й Спаска Миткова, която
дълги години е била част от ансамбъла
на селото и днес продължава да разкрива стари песни на младите от читалището, пише Трета възраст.
Животът отвежда Верка в Пловдив, когато е на 30 години.
Случайно в един градски автобус вижда плакат
с обява, че Домът на транспортните работници набира желаещи за образуване на народен хор с ръководител Елена Симеонова. Още на следващия ден се записва, избират я дори за солистка, защото има силен, ясен глас и богат репертоар. Изявите й с народния хор продължават няколко години, след което преминава към Концертна дирекция и пътува из цялата страна. През 1995 г. прави поредици от записи с народния оркестър към Съюза на слепите в Пловдив, а след това и с оркестъра на Тодор Пращаков. Съпровождат й едни от най-добрите музиканти: Делчо Митев – кларинет, Енчо Пашов – гайда, и Тодор Пращаков – акордеон. Записва в студио три диска с общо 50 песни. Първият носи името „Росна китка“, вторият е „Слънце и живот“ и след това „Младост моя“, в който са включени и шлагерни песни.
Верка Генева твърди, че в личните си архиви има още 300 неизвестни песни от родния си край и очаква млади таланти, за да им ги дари. Надява се един ден и внуците да ги запеят. Има двама синове, трима внуци и една правнучка на 6 години.
Още любопитни новини – четете тук
