еврозона, план
на снимката: Централата на Европейската централна банка

Източноевропейската държава България вдъхва на ЕС увереността, от която той толкова се нуждае. Страната продължава усилено да се интегрериа въпреки нарастващите антиевропейски настроения в целия континент.

България, която е член не ЕС от 2007 г., иска да продължи европейската си интеграция и да се присъедини към еврозоната колкото е възможно по-скоро. Българският финансов министър писа до CNBS „Работим усилено, за да се присъединим към  ERM II, което е първата стъпка към членството ни в банковия съюз и еврозоната.” Механизмът ERM II е гаранция за това, че обменните механизми няма да се колебаят силно. България иска да се присъедини към него преди края на годината, за да бъде една стъпка по-близо до влизането в еврозоната.

„Силното желание за присъединяване в еврозоната е вдъхновено едновременно от политическите и икономическите процеси”, каза Алфонсо Веласко Тамамес – анализатор за България към Economist Intelligence Unit.

България се нарежда на второ място сред държавите от ЕС по доверие към Общността. Според последното проучване за настроенията на европейците към Съюза, 57% от българите отговарят, че имат доверие на Брюксел, в сравнение с 64% в Литва и 56% в Люксембург. Гърция и Великобритания са страните на обратния полюс със 74 и 59% недоверие към ЕС.

61% от българите са оптимистични за бъдещето на ЕС.

„За настоящото проевропейско правителство задълбочената интеграция в сърцевината на ЕС кореспондира и с притесненията страната да не изпадне на заден план при „Европа на две скорости”, каквато идея лансира френският президент Еманюел Макрон за реформи в еврозоната”, каза още Тамемес.

Според Макрон еврозоната трябва да бъде още по-обединена, за да е по-добре подготвена за бъдещи кризи. Той защити държавите, които са готови да започнат процеса сега и заяви, че вярва, че това трябва да се направи дори с риск някои страни-членки да изразят несъгласие. Това би създало различни нива на интеграция вътре в социално-икономическия блок.

Готова ли е България да приеме еврото?

Икономически, да. Публичните средства в България, са в много по-добра форма от тези на някои държави в еврозоната.

България завърши 2017 г. с бюджетен излишък от 0,9% и икономически растеж от над 3%. Европейската социологическа агенция „Евростат” ще оповести финалните годишни данни в края на този месец.

Според последния доклад на ЕК по въпроса колко близо са отделните държави до влизането в еврозоната, България е изпълнила 3 от общо 5-те критерия. Все още има нужда от промяна на някои закони, засягащи централната й банка, както и тя да се присъедини към механизма ERM-2. Последният споменат критерий е цел на България до края на тази година.

Говорител на ЕК каза за CNBC чрез имейл, че „ЕС има стриктни единни критерии, които трябва да бъдат изпълнени преди страна-членка да бъде приета в еврозоната.”

„Напредъкът по критериите се оценява веднъж на две години от Комисията и Европейската централна банка в доклади. Следващият доклад ще бъде публикуван през май 2018 г.”

Президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер открито подкрепи членството на България в еврозоната през ноември миналата година. След среща с българския министър-председател Юнкер каза: „Трябва да кажа направо, че България е готова да се присъедини към еврозоната. Ако тя реши да кандидатства, има пълната ми подкрепа.”

Във време, когато ЕС се сблъсква с предизвикателства като популизъм, последен пример за това е Италия, както и първата процедура за изход от Общността (Брекзит), всеки глас, подкрепящ идеите на ЕС е добре дошъл.

Повече от икономическо упражнение

Въпреки всичко една държава трябва да бъде много повече от финансово стабилна, за да се присъедини към еврото. По-консервативните държави като Германия вярват, че членството е нещо повече от чисто и просто икономическо упражнение.

Във време, когато еврото се опитва да намери баланса в риска (държавите с по-добра финансова система отказват да се интегрират повече преди да получат гаранции, че няма да им се налага да използват парите на данъкоплатците си, за да дават заеми на други страни-членки), добавянето на нови членове е рисковано.

Освен това много държави от ЕС са на мнение, че разширяването на Съюза през 2007  е било прибързано. Скоро присъединилите се държави като Полша създават проблеми на Блока, поставяйки под въпрос неговите ценности.

„Въпреки че има голям напредък по изпълняването на критериите за членство в еврозоната, България ще трябва да положи още много усилия, за да вкара в ред институциите си. Дори и да го направи, не е ясно дали тези усилия ще са достатъчни, за да убедят най-скептичните държави”, каза още Тамамес.

Той изтъкна проблемите със съдебната система, финансовия надзор и корупцията като примери за това, че България я чака още работа.

Според „Трансперънси Интернешънъл” България е най-корумпираната държава в Европа. През 2017 г. тя има индекс 43, като той може да варира между 0 и 100. 0 е най-високата степен на корумпираност.

Въпреки всичко България силно се стреми да влезе в еврозоната и да бъде част от „процъфтяващия кръг” на Европа.

„Не мислим че има твърди аргументи за това да не ни приемат”, каза през януари финансовият министър на България Владислав Горанов.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!