На президентският балотаж на изборите във Франция Еманюел Макрон ще се изправи срещу Марин льо Пен на втори поредни избори. Но жената, която оспорва настоящия лидер на Франция, едва ли е същият кандидат, който загуби с близо два пъти по-малко гласове през 2017 г.
53-годишната Льо Пен понастоящем е член на Френското национално събрание, представлява Кале, градът на брега близо до Обединеното кралство, който се бори да се справи с мигрантите, насочващи се към Великобритания.
Тя е най-известна като член на първото семейство на френската крайна десница. Баща й Жан-Мари льо Пен основава Националния фронт през 1972 г. – политическа партия, която дълго време се смяташе за расистка и антисемитска. Когато по-младата Льо Пен пое юздите от баща си като партиен лидер през 2011 г., тя се опита да ребрандира Националния фронт като по-масов. Стигна дори до изгонването на баща си от политическата партия, която той самият основа, след твърдението му, че нацистите газовите камери са били само детайл от историята.
Льо Пен обаче споделя възгледите на баща си за имиграцията. В неуспешната си кампания срещу Макрон през 2017г. тя се опита да се позиционира като френски Доналд Тръмп, твърдейки, че представлява забравената френска работническа класа, която пострада в резултат на глобализацията и технологичния прогрес.
Но нейната икономическа националистическа позиция, възгледите за имиграцията, евроскептицизма и позициите относно исляма във Франция, тя иска да направи незаконно жените да носят забрадки на публично място, се оказаха непопулярни сред френския електорат, и Льо Пен беше смачкана в първото си съревнование с Макрон през 2017г.
Докато „спирането на неконтролираната имиграция“ и „изкореняването на ислямистките идеологии“ остават двата главни приоритета на нейната платформа, Льо Пен се опита да разшири своята привлекателност. В седмиците преди първия тур на сегашните избори Льо Пен проведе усилена кампания от интервюта и медийни изяви, в която обясняваше на избирателите как ще им помогне да се справят с инфлацията и растящите цени на горивата – и двете теми, водещи за френската общественост.
Стратегията изглежда е работила. Льо Пен даде много по-добри резултати в първия тур през 2022 г., отколкото преди пет години, а проучванията на социологическата организация IFOP предполагат, че балотажът на Макрон-Льо Пен може да бъде близо 53% до 47% в полза на действащия президент.
Но някои от другите политически позиции на Льо Пен може да се върнат да я преследват на балотажа поради войната в Украйна. Тя отдавна е гласен почитател на Владимир Путин, руският силен човек, който се превърна в парий на Запад поради решението на Кремъл да атакува съседа си. Льо Пен посети Путин по време на кампанията си за президент през 2017 г., но сега тя беше принудена да заличи общата снимка на нея и Путин след инвазията.
Предишното й отвращение към НАТО, кампанията на Марин Льо Пен през 2017 г. включваше изтеглянето на Франция от алианса, също може да бъде проблем. Последните проучвания на IFOP показват, че 67% от френската общественост не вярват, че Франция трябва да напусне НАТО.
Текстът е публикуван в CNN, заглавието и преводът са на Дебати.бг.
