Не е нужно се гърчиш при виденията на Армагедон, за да страдаш толкова, колкото четейки думите на ирландския поен Йейтс, който предсказва случващото се в Сирия.
Думите му от 1919г. най-вероятно ще се окажат верни, особено като наблюдаваме случващото се през последните дни. Той е предвидил трудният преход от Обама към Тръмп, най-вече по отношение на Сирия.
Поетът го нарича: „Второ пришествие”
„На най-добрите липсва убеждение…”, пише Йейтс.
По-кратко обобщение на признанието на Обама, че няма „стратегия” затова как да се справи със ситуацията в Сирия в началото на гражданската война, трудно ще се намери.
Тази седмица обаче сме свидетели на словесни сблъсъци между САЩ и Русия в Съвета за сигурност на ООН, които напомнят на втората част от фразата на Йейтс:
„…най-лошите със гъста страст са пълни”.
Гротеските картини на деца, поразени от химическо оръжие, използвано от собствения им президент, принудиха посланика на САЩ в ООН Ники Хейли да нарече извършителя „чудовище”.
Подобна емоционална реторика е разбираема. Има нещо варварско в убийството с газ. То навява спомени за Холокоста или на нападението на Саддам Хюсеин срещу кюрдите в Халабджа.
Гневът за подобни ситуации обаче не е нищо повече от емоция. Само турското правителството и няколко други по-малки регионални играчи могат да претендират за друго.
Турците не веднъж са призовавали за забраната за нарушаването на сирийското въздушно пространство да бъде отменена, за да могат военните им сили да бомбардират собствените си хора. Никой друг не е изразявал подобно желание.
Обама дори нямаше куража да се опълчи на режима в Сирия, дори когато са преминавали и неговата „червена линия”, използвайки нервни агенти.
Подкрепата за бунтовниците, които се борят срещу режима на Асад, води единствено до замразяване на отношенията със Сирия, Иран и Русия.
Британските, френските и американските изблици на гняв не могат да прикрият факта, че идеята за отстраняването на Асад плаши световните столици, повече от всичко.
ООН спря да брои загиналите цивилни сирийци по време на войната, когато броят им мина половин милион.
Но каква е разликата между бомбардирано дете и отровено от газ? Никаква. Вероятно при втората ситуация, смъртта е по-болезнена.
Истина е, че газове като зарин и VX – и двата произвеждани в Сирия – са забранени от международните закони. Но войната е израз на насилие, целящо да сломи врага.
Британските бомбардировки в Дрезден през Втората световна война, ядрената атака над Хирошима и Нагасаки – и двете са брутални нападение над цивилни граждани, целящи да накарат Германия и Япония да се предадат.
Ако Асад отново използва нервни агенти, той ще наруши споразумение, което е подписал, за да освободи страната си – цел, много по-голяма от международните договори. И това е така.
Но той извършва военни престъпления срещу собствения си народ години наред и то БЕЗНАКАЗАНО.
Заплахата от някакво наказание сега ще бъде умишлено калибрирана. Той е напълно наясно, че трябва да причинява болка, но толкова, колкото няма да го свали от власт.
По-лошото в случая е, че Асад рискува да тества международните закони, а това ще има непредвидени последствия.
Сирия може да възпламени война, която ще обхване целия свят.
Войната между Ливан и Израел, Хизбула и израелските отбранителни сили изглежда неизбена, заради внезапната ескалация на напрежението в Сирия. И двете страни признават, че подобна касапница ще бъде катастрофална.
Но докато Израел продължава да се опитва да понижи иранското влияние върху сирийския режи, нараства възможността за военен конфликт.
Тези регионални войни са изключително опасни. Представете си сценария, при който руска ракета за противовъздушна отбрана свали американски самолет, отишъл да защитава обгазените деца.
Или ако руският команден център в Сирия бъде унищожен от бомба, а Русия отвърне с ракета срещу американския флот в Средиземно море. Заплаха от ескалация наистина е реална.
Сега не е моментът да се стартират половинчати военни нападения срещу Сирия и нейните съюзници. Икономическите санкции, наложени от ЕС и САЩ, започват да затрудняват руската икономика.
Рублата се срина с 4% само за седмица – най-големият й спад от 2016г. насам.
Интелигентните санкции, наложени на режима на Асад, които задушават способността на Русия да функционира като дестабилизираща сила в „разнебитената къща” на международното право, не са бляскави. Те са по-малко задоволяващи от инстинкта за унищожение и наказание срещу престъпниците. Но от тях произлиза по-малък риск, отколкото при другия сценарий, който би довел единствено до анархия.
