През следващата седмица може да станем свидетели на един от най-определящите моменти в отношенията между Северноатлантическия съюз и Русия след разпадането на Съветския съюз.
В сряда представители на НАТО, 30-те му държави-членки и Руската федерация ще се срещнат в Брюксел, за да обсъдят неотдавнашното военно натрупване на руски войски на границата между Русия и Украйна. Американски и руски дипломати ще се срещнат в понеделник в Женева, за да обсъдят и кризата.
Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза, че има „два пътя“ и че вариантът за „дипломация и деескалация“ е един от двата, който САЩ и международната общност са представили на Москва преди срещите.
Блинкен се срещна с руския външен министър Сергей Лавров в Стокхолм, Швеция през декември на фона на нарастващата загриженост сред западните сили, че Русия се подготвя да нахлуе в Украйна.
Неотдавнашната ескалация на напрежението породи опасения от повторение на 2014 г., когато Русия насилствено анексира черноморския полуостров Крим и подкрепи сепаратистите в Източна Украйна. Този акт, фактът, че Русия успя да го направи и да му се размине, предизвика години на сериозни разговори в политическите кръгове за ролята на Запада и дали той е в състояние да се противопостави на Русия.
Отношенията между Запада и Русия така и не се възстановиха след този момент – вместо това почти достигнаха нива, подобни на тези от Студената война. Съветът НАТО-Русия, основан през 2002 г. като дискусионен център за сътрудничество между Запада и Русия, не се е срещал повече от две години.
Блинкен каза в петък, че може да се постигне напредък по време на дипломатическите преговори следващата седмица между официални лица на САЩ, Европа и Русия, но това трябва да бъде „двупосочна улица“, като Русия деескалира агресията си към Украйна.
Докато множество дипломати на НАТО казаха пред CNN, че според тях фактът, че Русия се съгласи на среща, е голяма отстъпка и знак, че дипломацията може да доведе до деескалация на положението, те също така са предпазливи, че все по-враждебният Кремъл може да не присъства с добросъвестност.
Едва миналия месец Москва публикува два проекта на споразумения, очертаващи исканията й за намаляване на напрежението по украинската граница. Тези искания включват отмяна на разполагането на НАТО в Източна Европа до начина, по който са изглеждали през определен момент през 90-те години, което означава, че много страни, които са съседи на Русия и са под контрола на Съветския съюз, ще бъдат по-малко защитени от алианса.
Това, наред с обещанието НАТО да не се разширява по-нататък на изток, е неприемливо искане и от гледна точка на НАТО не е никакво начало.
И така, на какво се надяват руснаците?
Източници от НАТО твърдят, че исканията биха могли да бъдат „умишлено нелепи, за да се наложи отмяна на неща като приемане на нови членове на НАТО, извличане на Украйна и Финландия от уравнението“ или може просто да бъде „постановка, която позволява на руските служители да кажат, че са се опитали да преговарят, за да оправдаят ескалация пред своите граждани.“
Като се има предвид негъвкавостта на двете страни, какъв е смисълът на срещата?
Според официални лица от най-гласовитите и най-старите членове на НАТО, сряда е възможност за алианса да заеме твърда и единна позиция: Ако Русия наистина ескалира напрежението, тя ще бъде изправена пред „сериозни икономически последици. Ще използваме инструменти, които не са били разгърнати през 2014 г.“
Длъжностните лица, които разговарят с CNN, не посочиха какви биха били тези инструменти, защото „показването им ще даде възможност на Русия да се подготви за тях“, но справедливо е да се каже, че те биха били смесица от твърди икономически санкции и дори повече присъствие на НАТО на прага на Русия.
Колкото и рискова да е враждебността на Запада при комуникацията с Путин, бездействието може да бъде по-лошо. „Капитулирането пред тези нелепи изисквания би направило цялостната ситуация много по-опасна, тъй като просто би насърчило Кремъл да действа агресивно“, казва Паси Еронен, изследователски анализатор в Центъра за изследване на конфликти. „Нещо повече, Китай и други ревизионисти наблюдават реакцията на хазарта, който Кремъл разиграва.
Това, което е забележително, когато говорим с официални лица и експерти сега, е усещането, че Западът се страхува много по-малко от Русия, отколкото през последните години. Отравянията и убийствата на руски граждани на чужда територия, бруталното потискане и лишаване от свобода на политически опоненти, намесата в чуждестранните избори и анексирането на Крим рисуваха образа на Путин като силен лидер, от когото трябва да се страхуваме.
Естествено, ако живеете в Русия или съседна нация и сте се противопоставили на Путин, тогава той е страшен човек. Въпреки това, неговата ескалираща агресия може да се дължи отчасти на намалената му сила в други области.
„Путин е застаряващ автократ, обсебен от наследството на своето управление и това на провала на Съветския съюз“, казва Еронен. „Русия е опустошена от Covid-19 и бъдещето на нейната икономика за износ на въглеводороди изглежда мрачно.
Тази икономическа слабост е мястото, където Западът, ако остане единен, може да атакува.
„Страната му има икономика, приблизително същата като тази на Ню Йорк. Ако Западът без страх координира икономическите санкции срещу него и срещу руския бизнес, той много бързо ще бъде затиснат в ъгъла“, казва Бил Браудър, известен роден в Америка финансист, чийто натиск за санкциите на Закона Магнитски вбеси Кремъл.
Докато Западът налагаше санкции на Русия през последните години за различни злодеяния на Кремъл, справедливо е да се каже, че не с предприеха всички възможни опции.
Отчасти затова следващата седмица е толкова важна: ако всички съюзници от НАТО бъдат единни, това може да изпрати възможно най-силното послание в критичен момент. Точно когато Путин отново се опитва да насили късмета си, Западът има възможността да каже в официална дипломатическа обстановка, че чашата е преляла.
За да направи новите санкции по-ефективни от предишните опити за наказване на Русия, Западът трябва да бъде готов да понесе известна болка. В миналото тя избягваше да се насочи към руския държавен дълг и търговията с енергия.
Според Ричард Коноли, сътрудник в Royal United Services Institute, „увеличаването на разходите за правене на бизнес за руските фирми, чрез ограничаване на достъпа до капитал или чрез ограничения за достъп до различни технологии“, може да има по-голямо въздействие върху руската икономика и вътрешния кръг на Путин, отколкото таргетирането на конкретни лица, защото „най-важниият руски бизнес е свързан по някакъв начин с Кремъл“.
Той също така казва, че „налагането на вторични санкции на тези, които търгуват с Русия“ в области като енергия, оръжия и стратегически стоки може да причини подобни нива на вреда, каквито вторичните санкции нанесоха на Иран.
По по-сложния въпрос за традиционната твърда сила и потенциалното разширяване на НАТО, някои смятат, че съюзниците имат причина да се чувстват убедени, когато се срещнат с руснаците в сряда.
„Трябва да обединим усилията си и да не се страхуваме. Путин се страхува – не ние. Той се страхува от собствения си народ, страхува се от демократични избори“, казва Раса Юкнявичене, бивш министър на отбраната на Литва. Тя смята, че сега е моментът за ускоряване на присъединяването на Украйна към НАТО.
„Европа не може да се върне във времената на Хитлер и Сталин, когато нациите бяха разделени. Украинците, а не Кремъл, трябва да решат какво ще бъде бъдещето на Украйна. Успехът на Украйна би бил най-доброто средство срещу Кремъл. Те се страхуват от това дори повече“, добавя тя.
Очевидно преговорите следващата седмица ще бъдат напрегнати и решаването на украинската криза няма да е лесно. Путин може да бъде най-опасен, когато е притиснат в ъгъла, твърдят наблюдатели и в момента той жонглира с множество външнополитически кризи, след като руските войски бяха разположени в съседен Казахстан, за да потушат вълненията след антиправителствени протести. Водеща тема през последните няколко години беше, че Путин се възползва от западните грешки – от изтеглянето от Афганистан до бездействието в Сирия – и използва каквато и да е сила, за да укрепи репутацията си на могъщ лидер.
И както признаха множество представители на НАТО, Путин се грижи за Украйна много повече от мнозина на Запад и ще прояви безгранично търпение, за да получи това, което иска, ако усети слабост на Запада.
Западът влиза в следващата седмица с толкова много стратегически предимства пред Русия, че на хартия трябва да бъде относително да принуди Путин към деескалация в Източна Европа. Путин обаче не е на власт повече от 20 години без причина.
Ако Западът иска успешно да използва позицията си в този критичен момент и да върне Путин към реалността, неговото единство трябва да бъде непробиваемо. Повтарянето на грешките от 2014 г. може да създаде още по-опасна версия на руския лидер, ако той успее да се справи с най-мощния съюз на земята.
