Ваня Кашукеева-Нушева е доктор по политология, преподавател в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Основните насоки в нейната изследователска работа са свързани с прилагането на стандарти за добро управление в публичните институции, политическо участие и политическо поведение, дефицити в изборния процес в България, финансиране на политическата дейност. Изследовател, който има и практически опит от работата си в неправителствения сектор като експерт в Асоциация „Прозрачност без граници“ (Transparency International – Bulgaria). Член е на Българската асоциация за политически науки.
– Г-жо Нушева, през последните месеци беше почти сигурно, че ще се стигне до ротация на правителството. През последните две седмици обаче нещо се случи – имаше взаимни обвинения и от двете страни и не стана съвсем ясно каква е истинската причина за провал на разговорите. Дали това, че едната страна не е искала да споделя власт, или това, че другата страна е отказала да подпише споразумението с механизмите, по които трябва да станат назначенията в регулаторите, съдебната власт и службите?
– Като начало трябва да посочим това, че рационалният политически анализ предполагаше и все още предполага продължаване на управлението, а не отиване на нови предсрочни избори, които на практика продължават онази спирала от поредица от избори през последните три години.
От гледна точка на рационалния политически анализ, ако оценяваме по какъв начин би било адекватно да постъпят политическите партии, логическият извод беше, че ротацията ще бъде извършена.
Малко са хората, които определяха, че тя ще бъде извършена безпроблемно.
В продължение на месеци наред, редица експерти – колеги политолози, социолози и наблюдатели на политическия живот, оценяваха, че всъщност изборът на ръководни органи в регулаторите и начина, по който може да бъде осъществена на практика съдебната реформа, могат да се окажат на практика големият препъникамък.
Видяхме няколко месеца след тези заявки за ротация, че се изявиха именно проблемите, които бяха посочени като препъникамък в един процес на ротация.
Но има и нещо друго, което трябва да се вземе предвид. Политическата култура, психологическият профил на лидерите, на участниците в преговорния процес, също са фактори, които видяхме, че оказаха своето влияние за този резултат, който имаме.
Последните няколко дни показаха едни много специфични характеристики в политическата култура и в поведението, в мотивацията на лидерите.
Всичко или нищо – видяхме подобен залог от страна на представителите на ПП-ДБ.
Или осъществяваме всички реформи тук и сега без да правим никакви компромиси, постъпваме по революционен начин и не сме съгласни на компромиси, съгласявайки се с гледната точка, с интереса на партньора или конкурента в тази коалиция… Това е нещо, което също допринесе за резултата, който имаме.
Видяхме и реакцията на лидера на ГЕРБ, който каза, че не е бил готов да отстъпи, за да не демонстрира слабост пред собствената си политическа партия и избирателите.
Виждате колко елементи от политическата култура, от психологическия профил на лидерите също могат да окажат влияние за това да се стигне до един неуспешен изход на преговорите за ротация.
Още нещо можем да добавим с определена степен на предположение – до каква степен тази ситуация е лакмус за влиянието на новия лидер на ДПС върху действията и решенията на лидера на ГЕРБ?
Това е също обстоятелство, върху което също могат да се замислят хората. Не трябва да забравяме, че негативи от провала на правителство биха търпели и двете коалиции на практика – и ГЕРБ, и ПП-ДБ, предвид това, че едно управление изчерпва малко или много доверието на гражданите, които подкрепят партиите.
А когато се управлява в една неспокойна обстановка и когато резултатите от управлението не са очертани с достатъчна степен на видимост, това носи негативи в рамките на една предизборна кампания и може да доведе до един резултат от предсрочните избори, който да наложи още повече компромиси и включване на още повече политически субекти в един процес на съставяне на бъдещо правителство.
– Вие споменахте за това, че в преговорния процес трябва да се имат предвид и личностните характеристики на участващите в преговорния процес, но сякаш остава впечатлението, че това дали националният интерес да бъде защитен, като не се допуска хаос в работата на институциите, преминава през личния интерес и личните обиди…
– Споделям подобно мнение и трябва да имаме и друго предвид. Целият ни политически живот години наред се върти около дискусията кой ще прави нещо в управлението на страната.
Дискусията е изместена от това какво ще правим, какви идеи и предложения имаме към това кой ще прави, с кого може да прави коалиции и съвместни управления и тогава, когато фокусът се измества към личностите стигаме и до онази неприятна ситуация, при която популистки политически партии и представители на тези партии започват да използват една много нелицеприятна риторика, с която се стремят да уязвят политическия конкурент.
По тази наклонена плоскост се плъзнаха на практика всички политически партии.
Също голям проблем можем да видим в начина, по който журналистите поставят вниманието чрез фокуса на своите въпроси.
Тогава, когато основният въпрос е: „С кого ще правите“, а не – „Какво ще правите?“ и като го съчетаете това с определена политическа култура на конфротационно социално общуване можете да стигнете именно до тази ситуация, която наблюдаваме през последните поне две-три години – ситуация, в която критиката към политическия опонент минава през критика към лицата на политическата партия конкурент.
Тогава се уязвяват представителите на тази партия, стигаме до личните обиди и личните нападки, които в последствие са препятствие за постигане на някакво взаимодействие.
И ако погледнем в перспектива напред как ще би трябвало да протече предизборната кампания, главният фокус на внимание трябва да бъде – какво предлагаме за управление на страната.
Тогава, когато видими допирните точки на различните политически партии по отношение на това какво предлагат да се извършва в управлението, може да търсим много по-лесно допирни точки за сформиране на коалиции.
Когато поставяме обратно фокуса върху личностите, няма как в рамките на изострена политическа конкуренция да създадем надеждна основа за формиране на коалиция в парламента, която да позволи и формиране на изпълнителна власт.
– След едни предсрочни парламентарни избори ще се повтори ли настоящата картината? Вече се появиха и коментари в посока на това, че до края на годината можем да очакваме още едни предсрочни парламентарни избори…
– Рано е да се правят подобни прогнози. Не трябва да забравяме, че всеки негативен опит служи като основа за промяна в поведението и действията на политическите лидери.
Ако си спомняте при предходните парламентарни избори много по-категорична беше реакцията на партиите на статуквото и партиите на промяната, както тогава бяха определяни. Те имаха много по-голяма степен на несъгласие за участие в коалиционни правителства. И самите лидери видяха, че това не е пътят за излизане от политическата криза.
Като още един знак в тази посока можем да тълкуваме и изявленията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който даде ясен знак за това, че споразумението, което е постигнато в предишните дни, може да послужи като основа за преговори.
Видяхме един не толкова конфронтационен стил. Политиците си дават сметка, че така или иначе ще трябва да работят заедно в рамките на следващия парламент и отстояването на позициите ще трябва да бъде придружено и от компромиси.
– Президентът връчи третия мандат на „Има такъв народ“, които вече заявиха, че нямат намерение да водят преговори за правителство. Това заявка на президента ли е да се движи по „бързата писта“ и да има предсрочни избори възможно най-бързо?
– Ако оценяваме президента в контекста на промените в Конституцията, вие видяхте и неговото изявление, което показваше изключително висока степен на критичност и недоволство от това, че е променен обхватът на неговите правомощия при формиране на служебно правителство.
От тази гледна точка, връчването на мандата на ИТН няма да промени по никакъв начин ситуацията – ясно е, че нито една от партиите в настоящия парламент и ситуация не може да сформира смислено и приемливо предложение за правителство.
Но връчването на мандата на тази партия би позволило в една значително по-комфортна обстановка президентът, а и представителите на ИТН, да изразят своите критики към конституционното решение за орязване правомощията на президента при формиране на служебно правителство и за критика към политическите партии.
Знаем, че и по тези два показателя оценките и на президента, и на популистката партия ИТН се приближават. Така че това е обстоятелството, което може би мотивира президента да връчи мандата на ИТН. Като последици за възможности за формиране на правителство е ясно, че нито една от партиите не може да формира правителство.
Що се отнася до организиране на избори „две в едно“ или на самостоятелни избори през една или две седмици нека отбележим няколко детайла, които имат съществено значение.
Изборите „две в едно“ биха осигурили по-висока избирателна активност и съответно по-висока представителност на парламента. Нали си представяте, че тогава, когато се организират избори в продължение на няколко седмици в настоящия политически контекст, българските избиратели не биха демонстрирали онази степен на готовност отново да отидат на избори.
Разделянето на изборите би довело до по-ниска избирателна активност. Това от своя страна може да служи като допълнителен критичен аргумент на популистки политически формации по отношение на политическите партии изобщо в България.
Така че избори на отделни дати не само ще доведат до по-високи финансови разходи и усложнения в администрирането на изборния процес, но и до по-ниска избирателна активност. Едва ли имаме нужда от подобно решение в настоящия момент.
При отделни избори бихме могли да разчитаме основно на твърдите ядра на политическите партии и една много по-висока степен на дезангажираност на голяма част от избирателите към изборния процес.
Аргументът за това, че трябва да бъдат разделени изборите, защото това е препоръка от европейските институции, има своето основание, но не трябва да забравяме наред с това, че целият политически живот в момента, цялата дискусия е фокусирана върху начина, по който ние следва да организираме нашия политически живот, какви ще бъдат приоритетите в развитието на страната.
Нали никой не трябва да се съмнява, че предизборната кампания и за европейските избори ще бъде доминирана от теми, които са изцяло свързани с българския политически живот.
Не са състоятелни аргументите, че няма време за организиране на избори „две в едно“. Достатъчно време има до 8 април, за да бъдат предприети действия, които да доведат до насрочването на изборите на 9 юни и за европейски парламент, и за национален парламент.
Тъй като виждам, че отново на преден план ще възникне въпросът дали са разумни и смислени предложенията за промени в правомощията на президента по отношение на съставяне на служебно правителство и че вероятно може да възникне и конституционна криза – нека да не подхождаме твърде фриволно към оценките и предложенията за това, че ще възникне такава криза.
Чухме критики за това, че служебното правителство щяло да бъде политическо правителство. Нали си даваме сметка, че политическите партии са основният субект, който има капацитета, ресурсите да съдейства за акумулирането на банка от кадри на хора, които могат да се ангажират с управлението на страната.
Ако се използва подобна риторика за политическо служебно правителство, то тогава как можем да тълкуваме подобно изявление на президента – до този момент президентско ли е било служебното правителство?
Не трябва да допускаме подобни фриволни интерпретации и предположения, че ще възникне криза при формирането на служебното правителство. Не трябва да забравяме, че служебното правителство е преходна изпълнителна власт, която има за цел да организира управлението на страната в отделните сектори, докато бъде формирана редовна изпълнителна власт и най-вече функциите на служебното правителство са в това да организира избори.
