Да копаем за собствен газ не може, а за руските тръби – може

Българските управници явно нямат нищо против българската територия да се разкопава за полагане на руските тръби, но преди 8 години същата управляваща партия отказа да разреши да се добива български шистов газ по най-изгодната технология – това припомни в свой коментар за „Дебати.бг“ журналистът Иво Инджев, с което съживи вече позабравения спомен за яростните дебати „за“ и „против“ добиването на шистов газ у нас.

През 2011 и 2012 година у нас се разигра поредният „газов“ фарс, при който големият краен печеливш, както обикновено, бе „Газпром“, респективно Русия. През 2011 година процесът на проучване на находищата на богати на газ шисти напредна до момента, в който световно реномираната компания „Шеврон“ получи от кабинета концесия за находището до Нови пазар. Предварителните прогнози на нефтения гигант сочат, че е голяма вероятността залежите в страната да бъдат между 300 милиона и 1 трилион куб. м., а страната ни  и тогава си получаваше руски газ на едни от най-душманските цени. По това време изглеждаше, че невероятното може и да се случи и България ще види края на газовата си зависимост от Москва, но не би.

Изведнъж пламнаха неочаквани протести под сополиво-сълзливия лозунг „Да не допуснем да разкопават земята на Майка България“. Те не бяха кой знае колко впечатляващи, но по необясними причини много хора се впечатлиха /или им бе казано да се впечатлят/ и започнаха живо да се интересуват от екологичните проблеми, свързани с технологията „фракинг“. Пред обществеността на преден план бяха изведени някакви потенциални опасности, засенчвайки ползите, сякаш не се примиряваме всеки ден с възможната заплаха, която може да се стовари откъм АЕЦ „Козлодуй“, ако не дай, Боже, нещо там стане.

Както г-н Инджев припомни, тогава дори червеният кандидат-президент Ивайло Калфин постави като свой първи приоритет преборването на „фракинга“ в България.

В крайна сметка, в началото на 2012 година, палачинката се обърна наопаки и парламентът наложи забрана на употребата на тази технология у нас. Това означаваше и оттегляне на „Шеврон“, а в „Газпром“ сигурно са пресушили някоя каса шампанско по този случай, защото се освободиха от страховит конкурент на българския пазар.

Забраната е безсрочна, като тази формулировка бе предложена от депутат на управляващата партия ГЕРБ. Затова и въпросите са предимно към партия ГЕРБ. Другите проруски формации в България ги знаем, те не се и крият много-много. ГЕРБ, която беше на власт и тогава, и сега, се самоафишира като превропейска, евроатлантически насочена партия. Обаче вече на два пъти взема решение, което след това променя драстично в противоположна посока, като и двата пъти крайният облагодетелстван е руският интерес. Първият път вече описах, вторият път беше с възкресяването на изсъхналия като чироз проект за АЕЦ „Белене“, който бяхме вече позабравили, защото пак ГЕРБ преди години го спряха.

Значи през 2012 не беше приемливо да копаем Майка България, за да добиваме български шистов газ и да не даваме грешни пари на „Газпром“, а сега е о кей да рием стотици километри траншеи, за да полагаме руския тръбопровод, а за газ да си плащаме отделно на бутикови цени.

Не можехме да рискуваме екологични проблеми с фракинга /въпреки че редица експерти се скъсаха да обясняват колко нисък е рискът заради специфики на българските находища/ ама е очен харашо да налеем още няколко милиарда в „гьола“ на Втора атомна, въпреки разните там предупреждения, че имотът бил в земетръсна зона.

А уж нямало бизнес, дето винаги да печелиш и да няма рискове. Има, има. Руският енергиен бизнес в България.