Почти всички индикатори сочат, че пазарът на труда в България е в много добро състояние, въпреки постепенното забавяне на икономическия ръст – безработицата е много ниска, заетостта надхвърли рекордите от 2019 г., а разширяващите се бизнеси в различни отрасли се конкурират за кадри.
Това обаче далеч не означава, че на пазара на труда липсва свободен ресурс, или пък че той няма видими несъвършенства. Въпреки че определено равнище на безработица е очаквано, и дори здравословно за добре функциониращите трудови пазари, дългосрочното задържане на хора извън заетост е знак за структурни проблеми. Настоящият анализ разглежда териториалното разпределение на трайно безработните и някои техни особености.
Представените данни са изчисления на ИПИ на база на месечните данни, предоставяни от Агенция по заетостта. Тъй като АЗ не публикува средногодишни данни за трайно безработните, тук ползваме средният за 12-те месеца на 2022 г. брой на безработните лица с регистрация над една година в бюрата по труда, представен както като дял от
общото население в работоспособна възраст,
така и от всички безработни. Важно е да отбележим, че в това число не влизат онези, които търсят работа самостоятелно (да речем, чрез онлайн платформи), тъй че най-вероятно включените тук индикатори подценяват дългосрочната безработица.
През 2022 г. средногодишният брой на трайно безработните в цялата страна е бил 35,5 хиляди души. Разпределението им обаче е силно неравномерно – две относително малки общини, Котел и Каолиново, са с по 1100 трайно безработни, голям е броят им и във Велинград и Плевен, по почти 900 души. И обратно, има цели групи общини в които този феномен практически не съществува – в Средногорието, почти всички черноморски общини, край Габрово и Велико Търново. Прави впечатление също, че
въпреки големия размер на пазарите на труда
на водещите общински икономики, броят на трайно безработните в тях е много малък – във Варна това са средногодишно едва 28 души, в Пловдив – 105, в столицата – 242. Оформят се няколко района, които концентрират мнозинството от трайно безработните – практическия целият Северозапад около Видин, Монтана, Плевен и Ловеч, значителни части от Североизтока около Разград, Шумен, Силистра и Търговище, както и по-малки струпвания в Благоевградско и Смолянско.
Сходно е и разпределението на
коефициента на трайна безработица,
който описва дела на безработните с регистрация над година сред трудоспособното население (на възраст между 15 и 64 години) на общините. В три малки общини – Каолиново, Димово и Ружинци – коефициентът е над 20%, а в още 27 общини той е над 10%. Очаквано и тук видими струпвания има в Северозапада и Североизтока, но се открояват и някои гранични райони – на запад по границата със Сърбия и на югоизток с Турция. В повечето общини коефициентът на трайна безработица е нисък – в 110 от тях е под 1%, в 150 – под 2%, в София – едва 0,04% от трудоспособното население. Това от своя страна означава, че в почти цялата страна делът на хората, които искат да имат работа, но не могат да намерят, остава относително малък.
Най-интересният показател е делът на трайно безработните сред всички безработни. Той е индикативен за състоянието на местните пазари на труда, и най-вече за способността на потенциалните работници да се адаптират към търсенето на труд по места. В цели 28 общини – и тук най-вече в Северозапада, Североизтока и пограничните райони – делът на трайно безработните е над 50% от всички търсещи работа. Обратно, най-нисък е този дял в общините с най-динамични и адаптивни пазари на труда – тези на най-големите областни центрове, крайморските туристически общини и водещите индустриални райони.
Силната регионална концентрация на трайната безработица
за пореден път подчертава потребността от прилагане на регионален подход към политиките на пазара на труда. Тя е, разбира се, само един от аспектите на многомерен проблем – големи групи лица остават трайно извън пазара на труда въпреки желанието си да си намерят работа са в голямата степен непригодни за заетост към момента заради ниско образование и неподходящи умения. Това е видима пречка пред икономическото развитие на едни от най-бедните български региони, където насочването на инвестиции има потенциал да доведе бърза промяна, но липсата на подготвена работна сила е сред най-сериозните пречки такива инвестиционни решения да бъдат взети от гледна точка на отделните компании. Доколкото бизнесът среща все по-големи пречки пред намирането на подходящи кадри обаче, трайно безработните, наред с неактивните, стават все по-важен ресурс за разширяване заетостта, което прави толкова по-ключово подобряването на техните умения така, че да отговарят на потребностите на потенциалните бъдещи работодатели.
Текстът е публикуван в петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Още актуални анализи – четете тук
