Правителството „Денков“ беше създадено, за да изведе България от безвремието на служебните управления. То се базира на ротационна коалиционна формула между първите две сили или по-скоро на „кохабитация“ (съжителство) между тях в управлението – както в парламента, така и в правителството. Целта не е да се примирят различията между основните партийни играчи ГЕРБ и ПП-ДБ, а да се вземат важни решения за страната въпреки тях.
В този смисъл единственото, което може да оправдае една подобна формула, са постигнатите резултати. Равносметката досега е следната:
Еврозона, бюджет и финансова политика
Най-важното в дългосрочен план е, че страната има правителство, сериозно решено да въведе еврото в най-кратки срокове. Служебните правителства на президента Румен Радев нямаха ясна воля по този въпрос и дори бойкотираха процеса чрез предлагането на бюджет с дефицит от над 6%. Вече е приет бюджет, съобразен с Маастрихтските критерии на еврозоната, което доказва, че финансовата политика на Радев и правителствата му е била вредно за страната политиканстване.
Друга важна крачка към еврозоната беше отхвърлянето на референдума на „Възраждане“ като противоконституционен. По същество тази позиция е вярна и сега трябва да бъде потвърдена и от КС. Ако нашите съдии имат съмнения, те са длъжни да отнесат въпроса и до съда на ЕС в Люксембург, което най-малкото би осигурило достатъчно време за въвеждането на еврото. Но така или иначе по този въпрос ще се изкажат и авторитетни съдебни органи след решението на мнозинството в НС, което ще даде допълнителна легитимност на отказа за референдум и би трябвало да затвори устите на популистките привърженици на бойкота на еврото.
Шенген и ОИСР
С правителството „Денков“ шансовете на България за приемане в Шенген и ОИСР значително нараснаха. Това е така, защото и за двата международни формата корупцията в България е сериозен проблем и пречка пред членството на страната. С правителство, съставено в голямата си част от ПП-ДБ, тези притеснения са по-приглушени, отколкото биха били при управление на ГЕРБ и ДПС. Фактите са такива, че ако ГЕРБ и ДПС управляват с партньори като „Възраждане“, завършването на европейската интеграция на България – и в Шенген, и в еврозоната – биха били невъзможни. В крайна сметка, ако бяха, досега отдавна щяхме да имаме и евро, и да пътуваме без граници в ЕС.
Енергийна политика
Правителствата на президента Радев целяха да запазят енергийната обвързаност на страната с Русия в максимална степен. Опитаха продължаване на договора с „Газпром“ (което не се състоя заради отказ на руската страна), обвързаха България с дългосрочен договор с турския газов оператор, откъдето в ЕС могат да влизат руски доставки на газ, скриха искането на Украйна да закупи ненужните на България руски реактори за обречения проект „Белене“. В общата картина на енергийните отношения между България и Русия това може да са малки и незначителни стъпки, но те показват намерения и политическа визия.
Правителството „Денков“ и мнозинството зад него имат други възгледи и се опитват да намалят енергийната зависимост на страната от Русия. Беше прекратена концесията на „Лукойл“ за пристанище „Росенец“, което е връщане на контрол от страна на държавата в енергийната сфера. Започнаха преговори с Украйна за продажба на двата реактора, което би било добро решение за България. Това също не са някакви гигантски стъпки, но все пак са във вярната посока.
Украйна
България приключи с лицемерието на служебните управления по този въпрос – да върши едно (да праща оръжия), а да говори друго (че не трябва да се изпращат оръжия на жертвата на агресия). Позицията на президента Радев и БСП по този въпрос ще се изучава в следващите десетилетия като пример за особено осъдително политическо лицемерие. По-невинната интерпретация е, че целта на това лицемерие е да се търси политическа популярност от страна на тези актьори. По-реалистичната е, че те имат друга визия за България, която не е точно европейска.
Правителството „Денков“ и мнозинството зад него дадоха и нова безвъзмездна помощ на Украйна, което е ясен политически жест в ситуацията: твърденията на президентството, че едва ли не България остава беззащитна след подобни жестове, щяха да са комични, ако не ставаше дума за трагедия от мащаба на украинската.
Визитата на президента на Украйна Зеленски в България също стана възможна заради новото управление, а тази визита бе важно доказателство за като цяло достойната позиция на България по украинския въпрос въпреки лицемерието на този или онзи политически деец.
Съдебната власт
Тук резултатите са, меко казано, смесени. Иван Гешев беше отстранен от поста си на главен прокурор, но по грешните причини. Формално това стана заради изказванията му за „политическия боклук“, които сами по себе си бяха достатъчни за целта, но не се отличаваха с нещо от предишни негови скандални твърдения. Неформално отстраняването му се случи в много неясна ситуация – неуспешен и неразкрит „опит за атентат“ срещу Гешев и последвало активизиране на дела на трупчета от страна на прокуратурата като „Барселона-гейт“. Скандалите между Гешев и Сарафов просто потвърдиха съмненията, че прокурори и следователи са действали и действат поръчково в полза на тандема ГЕРБ-ДПС. Останаха и съмненията, че главата на Гешев е „подсладител“ за публиката, която трябваше да приеме връщането на ГЕРБ (а и ДПС) във властта.
Най-големият проблем всъщност е, че на поста на Гешев бе избрана неговата досегашна дясна ръка Сарафов, който просто продължи Гешевата линия отпреди атентата. А това, по думите на вече „прогледналия за истината“ Иван Гешев, е линия, обслужваща лидерите на ГЕРБ-ДПС – Борисов и Пеевски.
В съответствие с тази интерпретация, след благовидно изчакване, Сарафовата прокуратура обяви, че в „Барселона-гейт“ няма доказателства за пране на пари. Преди това пък и Борисов смело даде имунитета си.
Ако тази история трябва да излезе от жанра на фарса обаче, необходима е независима комисия с участие на специалисти от ЕС и Съвета на Европа, която да разгледа делата на Борисов и сие, както и дейността на родната прокуратура по тях.
Конституционната реформа
Идеите за промяна на конституцията целят да стабилизират управлението в средносрочен план. Те са и поводът ГЕРБ да привлече партньора си ДПС в управлението, като му осигури квоти при назначаването на хора в регулаторите и други управленски органи.
Самите идеи за промени в конституционния текст са добри. Разделянето на ВСС и увеличаването на парламентарната квота за прокурорския съвет е полезна мярка. Намаляването на мандатите на тримата големи е също разумно. Особено ценна е идеята за лишаване на прокуратурата от правото на надзор за законност, което тя досега не е демонстрирала, че упражнява в обществен интерес.
Също така промяната на националния празник може (и е добре) да бъде конституционно закрепена. Не е необходимо в съответните текстове да има обяснение за ценностите и смисъла на националния празник – това е по-скоро лош конституционен вкус.
По големия дебат за 24 май срещу 3 март има един съществен аргумент в полза на първата дата. БСП, „Възраждане“ и президентът Радев използват културно-историческата близост между България и Русия като оправдание за подкрепа (открита или полуприкрита) на агресивния режим на Владимир Путин. 3 март стана залог на това политиканстване и затова е добре да бъде сменен с безспорния български празник 24 май.
Кой печели и кой губи от правителството „Денков“
Партиите не може да не си правят сметки кой губи и кой печели от формата „Денков“. Всъщност доста е рано да се правят изводи по този въпрос. На базата на наличните социологически
изследвания изглежда, че ГЕРБ нито губят, нито печелят. ПП-ДБ регистрират малък спад, но той беше като цяло резултат от изборния им резултат, разочароващ за привържениците им. „Възраждане“ са с резултат като този на ДПС: прогнозите за голям скок в подкрепата на националпопулистите с евразийски уклон засега не са се оправдали.
Всичко това е логично. ГЕРБ-СДС като че ли успяват с плана си – да се стигне до решения за бюджета, еврозоната, регулаторите и Украйна. А за съдебната система – временна Пунта Мара (Сарафов) и обещания за конституционна реформа.
От гледна точка на ПП-ДБ съдебната Пунта Мара няма как да не е проблематична. Но пък в тяхна полза е, че демонстрират много ясен управленски капацитет. Също така свързаностите в политиката вече станаха много явни – това, че ГЕРБ и ДПС на практика действат като единен субект, е факт и за незрящите. Причината за съдебната Пунта Мара също е ясна за всички – страховете на Борисов и лицата от „Магнитски“ от обективно разследване.
От гледна точка на политическата яснота президентът Радев категорично се позиционира в евразийски блок заедно с „Възраждане“ и БСП. По всички основни въпроси – от бюджета до конституцията и Украйна – в този блок има почти пълен консенсус. Радев и Нинова са номинални проевропейци, докато Костадинов номинално е евразиец, но гласува доста систематично с ГЕРБ и ДПС. Тези идеосинкретични особености не променят с нещо пейзажа и определено не го правят по-привлекателен.
В обобщение: управленският формат „Денков“ оправдава своето съществуване с доста конкретни постижения, но съдебната Пунта Мара може да се окаже лъжицата катран в кацата с меда. Успокоението е, че управленските алтернативи на този формат биха произвели лъжица мед и няколко каци с катран. Но това успокоение е само частично.
Анализът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални анализи – четете тук
